Поезия

Какво друго може да се случи? (част 2)

2008-09-16T21:16:00.002+03:00

Ами нататък?

5. Началото на моя край (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Тук исках да кажа няколко думи за благородството да сме коректни към другите хора. Не просто да следим нашите си собствени желания, а да мислим, кое е най-добро за всички. Понякога не е толкова лесно - повечето пъти, хората искат и се нуждаят от нещо, което би наранило нас. Така действа егоизма - все някой трябва да бъде наранен, за да може друг да е щастлив. И всеки прави този избор и решава какви ще са приоритетите му.
<цитат>
И може би сега се надявам:
"За всичките болки знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...

6. Следващ (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Понякога се замислям за отношенията между хората и колко изкуствени могат да бъдат те. Да крепиш нещо, просто защото не си достатъчно смел да го премахнеш, макар и да знаеш, че лъжите ще донесат повече болка, отколкото истината. Но колко хора могат да казват истината, както трябва? И така взаимоотношенията вървят като коловоз - едно идва, друго си отива, без никаква идея за промяна на държанието на дадени индивиди. Предполагам те предпочитат да се отнасят така и с тях?
<цитат>
И думите, които един въз друг ползваме,
сега са изтъркани без смисъл като карти.
Не че аз не мога да те победя с козове,
а просто защото чувстваме тази игра стара.

7. Мръсник (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Написах това стихотворение непосредствено след "Следващ" и един вид го направих продължение. Може би хората виждат в другите, това което искат да видят, без да се интерсуват дали практически е добро или зло. Те просто държат да има даден стереотип в отношенията и ги перверзират до голяма степен, с цел - липса на проблеми. Но дали всеки може да бъде такъв, за да се хареса на другие?
<цитат>
Та, това ще да бъде последния миг,
преди да изчезна от себе си и да те намразя.
Заради тебе днес станах мръсник
и ще се стремя със всички сили да те накажа.

8. И съм малко лиричен (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Това стихотворение, затваря трилогията на предишните 2. Просто бях сигурен, че не съм казал всичко, което искам. И трябваше да обобщя идеите си в нещо кратко и разбираемо. Това е стихотворение за стихотворенията. За това, как и защо избирам да обсъждам тези теми в стихове, а не по друг начин. И мисля, че основното послание на трилогията - лицемерието и фалша на хора тук липсва за сметка на друго важно послание - какво мисля аз над тези неща, а не принизен до тях.
<цитат>
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Какво друго може да се случи? (част 1)

2008-09-04T03:28:00.005+03:00

Мисля, да представя новия си проект на части, посредством няколко поста в блога си. Като начало мога да дам обясненията и линковете към стиховете, почвайки от реда на самите стихчета. Естествено ще има и специални бонус-стихчета, както и нова издадена е-книга по проекта. И така...

1. "Дълбае, намира и издига" (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Написах това стихотворение, преди доста време, в началото беше просто импресия на впечетленията ми от двама души, които по доста интересен начин съвпадаха. Това е стих за истинския човек, този който не е перфектен, и е прозрачен за другите, с добри или лоши неща. Но все пак е харесван, заради тях, точно защото не ги крие. И идеята на самото стихотворение е, че чувството за симпатия, може да дълбае и да открива неподозирани неща в хората.
<цитат>
И погледа ти пак се устремява към мене,
дълбае, намира и издига нови приятни емоции.
За една малка частица от цялото време,
ти получаваш от мен сякаш цялата възможна обич.

2. "Избирателно" (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Да, доста гневно и яростно стихотворение, всъщност. Понякога маските, които носим не са с цел да се прикриваме, а да предпазим околните от това, което сме всъщност. Но аз мразя да предпазвам от себе си. Предпочитам да съм бодлив и да карам хората да страдат, но да съм истински. С това стихотворение, отново показвам, че е имало моменти, в които показвам само част от себе си, не за друго, а защото някой не заслужава да открие цялата страна на нещата. И в крайна сметка, това е предпазило само мен...
<цитат>
Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.

3. "Автоматично" (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Написах началото на това стихотворение много отдавна и не знаех какво да го правя. Винаги съм ползвал метафори за най-различни неща и с тях обрисувам дадена емоция, по-правдопободно като че ли. И тук идеята за машинизирането на личността ме осени. Хората достатъчно приличат на роботи, че да не го използвам. Още повече, че и те настояват някои емоции и чувства да си останат автоматизирани. Но това няма как да стане...
<цитат>
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.

4. "Дъждът върху лицето" (откровения.ком) / (авторите.ком) / (хулите.нет)
- Реших, че това стихотворение ще е доста емоционално, ако е с чисто любовно послание. Но не можех да изчистя така или иначе емоцията от него. Бях завладян от идеята, какво бих написал за такова заглавие. Може би нещо дълго и лирично? Просто реших да е по-скоро размисли, отколкото история конкретна. И смея да твърдя се получи доста добре. Имаше определен период, пишейки този проект, в който не спирах да творя. По доста неща на ден едва ли не. Това стихотворение беше новото начало.
<цитат>
Не, аз нямам думи да те нарисувам,
тъй прекрасна си, защото идваш от небето.
И може би ми харесва, как общуваме,
защото и двамата ползваме сърцето си...

И скакалците земята покриха (вер.4)

2008-06-11T00:27:00.002+03:00

Новата версия на този проект е вече факт - можете да я свалите от тук във .pdf-формат, който спокойно се чете с Acrobat Reader. Е-изданието представлява електронна книга, която съдържа стихове, както и кратко уводче от мен самия.

Специалното издание на 8мия ми проект, включва:

- 18те оригинални творби от проекта:
1. Крадла - стр. 3
2. Едвам носи надежда - стр. 5
3. Демони - стр. 7
4. Призраци - стр. 9
5. Друго его - стр. 11
6. Вътрешен инат - стр. 13
7. Не! - стр. 15
8. Оуу - стр. 17
9. Срещу мен - стр. 19
10. Напрежението и искрата - стр. 21
11. Аз съм на другия край - стр. 23
12. Сякаш нещо пристига - стр. 25
13. Както когато... - стр. 26
14. "Избърши сълзите ми" каза момичето - стр. 28
15. Кестени, кестени - стр. 30
16. Какво се случва на героите? - стр. 32
17. Тишината отпада от тук - стр. 34
18. Бъдещето на земните светлини - стр. 36

- бонус-стихчетата към Версия3 на проекта ми:
19. Любовта преди (редакция) - стр. 38
20. Толкова добре (редакция) - стр. 40
21. Те (нова версия) - стр. 42
22. Взимам, взимам - стр. 44

-други бонус-стихчета от всички версии на проекта:
23. Любов и човешки остатъци - стр. 46
24. Прототип - стр. 48

-неиздавани досега стихове:
25. Спомените пред лицето ми - стр. 50
26. Никога не се случва достатъчно бързо - стр. 52
27. Дълбае, намира и издига - стр. 54

За "Скакалците"...

2008-06-05T23:29:00.004+03:00

Малко бележки към трак-листа на "И скакалците земята покриха" стихче по стихче.

1. Крадла
=> Създадох го като нужда да започна наново творчеството си. Макар, че осъзнавах, колко ще е трудно да намеря нови идеи, нови теми и изобщо нещо ново, което да не ме е вълнувало преди. Но намерих - съчетавайки две истории в това стихотворение - едната, свързана с мен и моят опит, и другата - развивала се пред очите ми, но нямаща нищо общо с мен. Тогава разбрах, че понякога личностните мотиви не са всичко и добрите идеи, могат да дойдат и от другаде, извън главата ми.
-цитат-> Докато тя - изтънчена, сладка и секси не си взе нещо от мен...

2. Едвам носи надежда
=> Написах го като поглед към бъдещето, но в минало време, т.е. като спомен за тогаващния ми светоглед - когато съм бил на кръстопът, винаги гледам, какво ще се случи утре. И то се случи, нещата се промениха, времето се промени. Желанието надеждата да донесе промяната. Малко трудно, но нещата се променят.
-цитат-> Каквото беше хубаво, бързо свърши, а всичко лошо сякаш продължава още.

3. Демони
=> Търсейки надеждата, винаги достигам до момента със спомените. Те са тези, които ме карат да се страхувам от шанса да се повтори отново нещо гадно. Демоните са именно те, макар да изглежда, че става дума за хора. Битката с тях продължава, така или иначе.
-цитат-> имената и лицата се променят постоянно в моята объркана глава

4. Призраци
=> Първия дует от проекта. Написан доста набързо и доста вдъхновено от идеята за идващите битки. Предимно битки с нови трудности в живота на всеки човек. Не казвам, че не харесвам тези трудности, напротив - те са това, от което винаги съм имал нужда. И това, което ме кара да се чувствам добре, вечер преди да заспя, особено знаейки, че играта с тях продължава и на другия ден...
-цитат-> Аз никога не съм бил влюбен преди...

5. Друго его
=> Да, егото... Понякога е доста наложително да го изправим в пряк двубой с нечие друго, за да видим дали си струваме като хора, без значение дали ще спечелим. И почти винаги си доказвам на себе си, че това его е най-силното ми оръжие. Конкретно тук - срещата с нечие друго, което ме привлича и вдъхновява, е просто разтърсваща, особено ако интереса е голям. И ако чуждото его е неподозирано от моето като съперник... но не съперник за нещо, а съперник за надмогване на персоналността си...
-цитат-> Всяко завръщане е причината да живея

6. Вътрешен инат
=> Странно стихотворение е това. Чух интересни неща за него - много хора се припознава вътре. Донякъде това стихотворение е за мен. Но иначе знам как мнозина се чувстват, отказвайки да бъдат, каквито другите ги искат. В това няма нищо лошо, а напротив - това е нещо, с което аз лично се гордея. И нещо, с което аз съм известен... моя инат...
-цитат-> и ме разкъсва с удари, те ме разбиха... и скакалците земята покриха...

7. Не!
=> Винаги съм писал разни неща относно самата поезия или творците. И винаги е било с цел да се открие, какво вдъхновява или не вдъхновява тези хора. Обикновенно е манията за величие или криворазбраното чувство за споделяне. Не мразя тиин-поезията, не мразя любителската поезия... мразя тази, която се опитва да ми каже КАК СТОЯТ НЕЩАТА... сякаш човек не може сам за себе си да разбере...
-цитат-> Някой, по-добър, е създал по-добри версии на твоите мисли

8. Оуу
=> Проекта на Андреско...ммда... Стихотворението е пределно целенасочено към конкретен човек. От двама души и то. Просто винаги се случва така, че хората имат странни критерии за 'хората'. Включително и аз имам такива странни критери, признавам си го, хехе. Но продължавам да се тормозя относно слепотата, всеобщата слепота на любовта. И на нейните хитри странни начини да ни показва, колко нелепа е съдбата, ако и дадем шанс сама да избира събитията. И понякога се получава това...
-цитат-> А принцесата избира този... квартален шут за крал...

9. Срещу мен
=> Самопожеланието тук е да премина през изкуплението на старите ми грешки. По-скоро Денят на страшния съд. Да, доста юридическото тук преобладава, нещо повече - вдъхновението е от опита ми в Правото. И честно казано - и от предишните ми проби в тази тема, явно понякога е добре да се саморефрешвам с самопризнания. Макар и абстрактни...
-цитат-> Нова душа ли надушваш Сатана? Какво би получил от нея, всъщност?

10. Напрежението и искрата
=> Като говорим за рефрешване - това е стихотворението! Нищо, че е ретроспективно някакси. Проекта за него ми се върти в главата от 2006-та. Преминаваха ми, какви ли не идеи, какво ли не се случваше. Две творби - "Напрежението" и "Искрата", от различни сбирки, множество препратки към тази фраза. И сега съм доволен - получи се точно, каквото исках от това стихотворение и то е като обобщаващо за целия ми 'скакалечен' проект.
-цитат-> Както винаги признавам егоцентризъм...

11. Аз съм на другия край
=> И третия дует в проекта. И тук сме с колежката на едно мнение, че любовта е сложна процедура. И винаги ни се спестява леката победа, за сметка на мъчения, терзания и какво ли още не. И опита за бягство 'на другия край' често е фатален, но пък и спестяващ време и усилия. Мисля, че се получи добре като идея тук.
-цитат-> Всичките ми приказки завършват фатално...

12. Сякаш нещо пристига
=> Да, вечната тема за завръщането. Понякога чак ме е страх от нея. В това стихче, което е доста кратко за моите стандарти, просто се оставям на чувствата си. И усещането, че пристига нещо, е вдъхновяващо и плашещо едновременно. Но може би така е по-добре - всеки има нужда от неочаквана изненада, за да му се развали пасианса, но и за да стане по-интересно.
-цитат-> Аз се отказвам да страдам...

13. Както когато...
=> Може би писано като извадка от сън - странно и объркващо. Макар, че емоциите са твърде добре описани, за да говорим за сумнамбулизъм тук. По-скоро е отърсване от проблемите и поглед трезво на нещата и над тях. Което е доста трудно, с оглед на всичките тези 'неща'
-цитат-> Аз катеря планините на нечие себеотрицание...

14. "Избърши сълзите ми" - каза момичето
=> Бързам да уточня, че става дума за реална история. Макар и доста стилизирана и преиначена. Както ви обещах, няма да говоря предимно за мои чувства в проекта, а за по-абстрактни идеи и нечии други тревоги. Но как да съм безучастен към тях, още повече, че ме вълнуват някакси? Как да отстъпя и да отмина нататък?
-цитат-> А другите не биха изтърпели да гледат, и просто биха си тръгнали

15. Кестени, кестени
=> Първото стихотворение, което написах за проекта и първото, което написах за 2008г. Става дума най-точно за желанието ми да пиша отново след дългата почивка, която си бях взел. Имах нужда, имах идеи... и намерих и време и желание - и почнах... Проекта сега е доказателството, че тази творба е изиграла ролята си.
-цитат-> Другите не са важни, защото не те виждат...

16. Какво се случва на героите?
=> Нещо като надмогване на себе си. Просто е трудно да си някого, без да си носиш последствията от това. Без значение добър или лош. Без значение дали го искаш или не. И без значение, че така трябва или не. Не ме е страх да съм себе си, другите ги е страх да съм себе си. Не знам, защо това плаши толкова хора и те не разбират тази чисто човешка нужда. Това не ме прави герой, това ме прави човек...
-цитат-> Случва ли ми се някога да зачеркна себе си, дори без себе си да съм сам, какво се случва на героите? - Откъде да знам...

17. Тишината отпада от тук
=> Да, отпада от тук. Когато почувствам нуждата да изразя себе си - това и правя. Без никакви колебания, дори и да не си струва да го правя. Може би има връзка с другите идеи по-горе, може би е просто вътрешно чувство. Но тази нужда е крайно необходима. Особено, когато не съм писал дълго време, а има за какво...
-цитат-> Лудостта винаги ни въздига...

18. Бъдещето на земните светлини
=> Мисля, че това е идеален завършек на този проект. Идеята ми се роди, прибирайки се един ден, когато вече беше залязло слънцето. Тогава открих, колко е важна светлината всъщност. И нейното присъствие занапред. Мразя тежките емоционални моменти, особено, когато носят нови след тях. И тук просто прекъсвам този порочен кръг и чакам бъдещето.
-цитат-> Любовта обаче надигна глас в тишината

И скакалците земята покриха (вер.3)

2008-05-30T18:48:00.005+03:00

И третата версия на новия ми проект излезе най-накрая. Тя включва стиховете от проекта, качени този път в Авторите.ком, както и няколко нови бонус-стихчета. Първите качени стихове бяха пуснати още през февруари, но голяма част от материала беше публикуван през април и май. Стиховете получиха доста добри оценки и широк интерес сред читателите на сайта. (сайта бе преди известен като стиховебг.ком, като заглавието е запазено, но не и хоста)
Ето и списъка с творби:

Крадла
Едвам носи надежда
Демони
Призраци (колаборация с Катя Мерджанова)
Друго его
Вътрешен инат
Не!
Оуу (колаб. с Андреско Гарибалди)
Срещу мен
Напрежението и искрата
Аз съм на другия край (колаб. с Детелина Иванова)
Сякаш нещо пристига
Както когато...
"Избърши сълзите ми" каза момичето
Кестени, кестени
Какво се случва на героите?
Тишината отпада от тук
Бъдещето на земните светлини

===> [bonus] 19. Любовта преди (редакция)
===> [bonus] 20. Толкова добре (редакция)
===> [bonus] 21. Те (редакция)
===> [bonus] 22. Взимам, взимам (2007)

Версия 4 ще включва стиховете от Версия 3, качени в сайта, но под формата на .pdf-файл, събрани в е-издание, нов формат, който отскоро се предлага там. Освен 18те творби, 4те бонус-стиха, специалното издание ще включва и няколко непоказвани досега творби и редакции на стари такива, специално показани за случая... очаквайте скоро...

И скакалците земята покриха (вер.2)

2008-05-07T22:00:00.004+03:00

Втората версия на новия ми проект е вече факт - публикувани бяха стихчетата и в Откровения.ком. Към обичайните 18 текста, сега са добавени други бонус-тракове, но най-интересните неща тепърва предстоят в следващия проект. Тези стихотворения бяха приети доста добре в сайта, ето и списъка с линкове:

Крадла
Едвам носи надежда
Демони
Призраци (с Катя Мерджанова)
Друго его
Вътрешен инат
Не!
Оуу (с Андреско Гарибалди)
Срещу мен
Напрежението и искрата
Аз съм на другия край (с Детелина Иванова)
Сякаш нещо пристига
Както когато...
"Избърши сълзите ми" каза момичето
Кестени, кестени
Какво се случва на героите?
Тишина отпада от тук
Бъдещето на земните светлини

===> [bonus] 19. Предстоящите житейски оргии
===> [bonus] 20. Прототип
===> [bonus] 21. Аз и Бог знае още кой

Очаквайте версия 3...

И скакалците земята покриха (вер.1)

2008-04-18T15:25:00.004+03:00

Първата версия на новия ми проект - "И скакалците земята покриха" излезе най-накрая. Стихчетата, които са включени в него, до едно са публикувани във форума на Стихче. В следващите дни (или седмици) ще бъдат изцяло качени и на няколко други сайта за поезия. Всяка версия ще е с малко различен състав от стихчета, но основното ядро ще се запази. Тези, които не бяха включени сега, ще бъдат използвани за втората част на трилогията, която започнах от началото на годината.

Ето и списъка:

Крадла
Едвам носи надежда
Демони
Призраци (с Катя Мерджанова)
Друго его
Вътрешен инат
Не!
Оуу (с Андреско Гарибалди)
Срещу мен
Напрежението и искрата
Аз съм на другия край (с Детелина Иванова)
Сякаш нещо пристига
Както когато...
"Избърши сълзите ми" каза момичето
Кестени, кестени
Какво се случва на героите?
Тишина отпада от тук
Бъдещето на земните светлини

===> [bonus] 19. Химия
===> [bonus] 20. Любов и човешки остатъци (кратка версия)

Очаквайте скоро и Версия 2 - Откровения.ком...

Още новини...

2008-03-25T23:27:00.004+02:00

Какво още мога да разкрия от новия ми проект? О да - ще бъде в две части, като част 1 ще бъде готова много скоро (може би 1 април, не се шегувам)... ще включва някои от досега представените нови творби (примерно "Крадла" и "Едвам носи надежда"), както и няколко нови ("Друго его" и "Демони") а също и колаборации с други поети и поетеси (за сега мога да кажа за дуета с Катя Мерджанова наречен "Призраци")

А ето и списък с завършените по проекта творби до момента:

Аз и Бог знае още кой
Бъдещето на земните светлини
Волетата намират врабчета тогаз
Глухо и безшумно (Ритъм)
Демони
Друго его
Едвам носи надежда
"Избърши сълзите ми" каза момичето
Какво се случва на героите?
Както когато...
Кестени, кестени
Крадла
Напрежението и искрата
Не!
Никога не се случва достатъчно бързо
Оуу (feat. Андреско Гарибалди)
Призраци (feat. Катя Мерджанова)
Спомените пред лицето ми
Срещу мен
Ти се губиш в сенките
Тишината отпада от тук
Транс (Сега губя контрол)

Промо от 13 Март

2008-03-13T14:50:00.007+02:00

Част от новият материал вече е публикуван в интернет, във форума на Стихче.ком

Ето ги и промоционалните линкове за въпростните стихотворения:

Следващите творби предстоят...

В началото на нещо ново...

2008-03-01T15:34:00.005+02:00

След като предварителните ми планове пропаднаха и трябваше да преструктурирам проекта си, ето че съм завършил част от него. Трябваше да са готови 20 стихотворения, който да бъдат включени в него, но редица фактори ме накараха да преустановя тази идея и да започна от начало. След няколко десетки перипетии, и с нова идея за 8-мият си поред проект - ето ме, готвещ нещо ново. За сега 16 готови творби (2 от които вече публикувани, но без особени резултати) и още 18 планирани за създаване. Предварителнитем и прогнози са за цялостно завършване към началото на Април, и съответно финализиране на все-още-безименния проект... Ето и какво точно готвя за сега:

=== Готови творби ===

Крадла
Волетата намират врабчета тогаз
Кестени, кестени
Напрежението и искрата
Ти се губиш в сенките
Не!
Едвам носи надежда
Срещу мен
Спомените пред лицето ми
Глухо и безшумно (Ритъм)
Бъдещето на земните светлини
Какво се случва на героите
Тишината отпада от тук
Транс (Сега губя контрол)
Избърши ми сълзите, каза момичето
Аз и Бог знае, още кой

=== Планирани творби ===

Вместо край 3
Или...
Демони
13-2008
Недялко Йорданов 3 (раб. заглавие)
Вътрешен инат
Друго его
Оу
Повече искам да ми пука по-малко
Парченца от всичко
Аз съм просто...
Сякаш нещо пристига
Когато тя знае, че съм наоколо
Дълбае, намира и издига
Както когато...
Причините
Точно така
Никога не се случва достатъчно бързо

13 (версия от StihoveBG.com)

2008-02-06T21:37:00.000+02:00

Проекта '13' беше добавен изцяло и в нов сайт за поезия/изкуство. Тази версия беше представена по-бавно и не срещна толкова добър прием, въпреки положителните оценки и коментари. Насладете се:

Бонуси:

Коментари за произведенията

Интересен стих!

Хубав стих! Дано някой съчини музика по него!

Вибрация!..
Драматично, широка амплитуда в чувствата!

Най-успешни произведения според броя точки:

Топло - 14т.
Триста - 10т.
Търпение - 10т.
13-2007 - 8т.
Ти, която - 8т.
Така, че напиши друго стихотворение - 7т.
Трудното ново начало - 7т.
Ти си единствената - 7т.
Тихо в сърцето - 6т.
Тази деликатна промяна - 4т.

Най-успешни произведения според добавяните в любими:

13-2007 - 5
Трудното ново начало - 4
Ти, която... - 3
Триста - 3
Топло - 3

13 (версия от Откровения.ком)

2007-12-30T02:22:00.000+02:00

Първия вариант на този проект, вече е изцяло публикуван в сайта откровения.ком. Тази версия включва стандартните 20 творби + 3 бонус-стихчета, като читателите в сайта първи имаха възможността да се докоснат до повечето творби, които не бяха публикувани никъде другаде преди това. Ето ги и самите тях:

Бонуси:

Някои от отзивите в сайта:

Много философия има в стихотворението ти.
Хубаво е, замисли ме.С обич.

О,много е добра идеята при това,много мъдро стихотворение.Поздравления!

Вярно,че великите поети са мъже,но все пак винаги съм се изненадвала като прочета толкова хубав стих като този, написан от момче (или мъж,по различен начин може да се възприеме). Много е хубаво...искрено!

Изчетох го на един дъх....сега се опитвам да дишам...
Много силно....поздрав!

Не знам какво прави София с теб, НО.. този стих е.. истински.

Най-успешните стихотворения от проекта, според оценките:

"Ти, която..." (7 отлични оценки, ср. оценка = 6.00)
"Тя иска реванш" (4 отлични оценки, ср. оценка = 6.00)
"Там" (3 отлични оценки, ср. оценка = 6.00)
"Тихо в сърцето" (3 отлични оценки, ср. оценка = 6.00)
"Така, че напиши друго стихчотворение" (3 отлични оценки, ср. оценка = 6.00)

Най-успешни стихотворения от проекта, според брой коментари:

"Ти, която..." - 13 коментара
"Там" - 7 коментара
"Тя иска реванш" - 6 коментара
"Тихо в сърцето" - 6 коментара
"Триста" - 5 коментара

Финалните дни на 2007-ма

2007-12-23T16:59:00.000+02:00

7-мия поред проект е почти готов, остава ми само финалните щрихи, преди да го представя. Плановете включват 20 стихотворения (чиито заглавия започват с една и съща буква), както и редица допълнителни такива, които не намериха място във финалния проект. Освен това за различните сайтове ще бъдат публикувани и различни бонус-материали, повечето от които ще са нови версии на предишни мои творби от старите ми проекти. Ето и планираните творби подредени по тази схема:

Основни творби в проекта "13"

Тя иска реванш
Там
Тихо в сърцето
Твърде много думи
Точно обратното на това
Търси се оптималния кмет за Бургас
Този път
Трудното ново начало
Търпение
Ти си единствената
Тук любовта никога не е съществувала
Твоите мисли
Този момент беше толкова вълнуващ
Ти, която...
Търсене / Предлагане
Такъв
Така, че напиши друго стихотворение
Триста
Тази деликатна промяна
13-2007

Бонус-стихчета към проекта

Трябва ли и друго да очаквам
Тъмносиньо
Топло
Той преследва дракона
Техно
Турбофолк

Допълнения към синглите от проекта

Те (нова версия)
Толкова добре (нова версия)
Този, който дава крила (нова версия)
13-2007 (редакция)
Триста (редакция)

Бонуси към версията от Блогспот

Сърцето ми е като маршируваща армия (нова версия)
13-2007 (блогспот версия)

Бонуси към версията от форумите

Ти си единствената (редакция)
Отне ми толкова време да ти кажа (нова версия)

Бонуси към версията от Майспейс

Техно (оригинал)
Тъмносиньо
Той преследва дракона

Бонуси към версията от Откровения.ком

Турбофолк
Тази деликатна промяна (редакция)
Топло

Бонуси към версията от СтиховеБг.ком

Любовта преди (нова версия)
Толкова добре (нова версия)
Топло

Бонуси към версията от Изкуството.ком

Ако не те видя никога повече (нова версия)
Този, който дава крила (нова версия)
Любовта преди (нова версия)

Бонуси към версията от ХуЛите.нет

Отне ми толкова време да ти кажа (нова версия)
Тя иска реванш (редакция)
Тя иска реванш (ХуЛите версия)

Този, който дава крила

2007-09-29T01:20:00.000+03:00

Новия проект е вече тук, малко инфо за стихотворенията, включени в него.

част 1:

1. Пролог - Въвеждащото стихче, което освен, че е свързано с второто стихотворение, е преглед на темите, които ще бъдат засегнати по-нататък. Написах го след като бях избрал и завършил много от стихотворенията в проекта и дори нямах представа, какво ще искам от Пролог-а... важното е, че се получи точно, каквото очаквах. Адресирано е пряко към читателя.

2. Една птица пада мъртва - Когато започвах проекта, имах милион идеи, за това, какво точно искам да покажа с творбите си. В този се опитвам да навляза дълбоко в идеята за летенето и за свободата. Имах идеи, които исках да споделя, но реших, че ще е по-правилно да не налагам рамки, в които да творя, а да оставя символите да бъдат интерпретирани по различен начин. Смъртта тук е просто момент, а не конкретна идея.

3. Всъщност може би аз... - Мислех най-дълго над тази творба. Дори не знаех към кого да се обърна в нея. Може би тук исках да говоря със самия себе си, за нещата, които мисля, относно писането. Малко или много цялата идея не е само за писането на поезия, но и за много по-важни неща, като отношенията между хората. Любимия ми цитат е "Вярата може да е нечий храм, да седнеш и да се помолиш, но пак да останеш сам"

4. Ако не те видя никога повече - Мразя сбогуванията, още повече, че често се оказват излишни - виждаш хората много по-скоро, отколкото очакваш. Какво друго да кажа - просто е хубаво да признаеш нещо и да чакаш съдбата да те опровергае.

5. Падналите листа - Написах около 3-4 реда от него и го оставих на произвола на съдбата. После се върнах към него с идването на есента, а включването на Светослава Иванова много ми помогна, за да го завърша. Може би идеята е малко размита, но си струва да се види.

6. Олово (Данте и Калиопа) - Тук може би въвеждам идеята за светлината, която ще обсъждам по-нататък в проекта. Първоначалното име беше променено за да имам възможност да разширя темата на стихчето. Пък и звучеше претенциозно.
7. Един пратеник на светлината - Спомних си мислите си от стихчето ми "Взимам, взимам" и идеята за светлината като мотив в творчеството ми. И всъщност е по-добре, че този пратеник съществува само в метафората и можем да се спасим чрез самите себе си.

8. С мръсната вода изхвърлихме и бебето - Винаги съм си мислел, че една типична връзка с гаден край, трябва да бъде разгледана и от двете гледни точки. Избрах си такава история, научих двете гледни точки и просто я написах. Признавам, че мъжката гледна точка ми е по-симпатична и позната, но разбирам и другите доводи по темата.

9. Къде в нас се ражда красотата? - "Ти бе празна опаковка от жена" - винаги съм се чудел относно правилата на привличането, дали не е просто добра рекламна стратегия и търсене и предлагане. Но хората не са стока (образно казано), която да се предлага и която да се изхабява. Къде е красотата в това?

10. Сърцето ми е като маршируваща армия - Едно от най-гръмките ми стихове, написах го на 1 дъх, без да се замислям, за какво пиша. Просто следвах идеите в главата си и чаках да видя къде ще ме отведат. Дори развих цяла теория за сърцето и армията. Може идеите тук имат нужда от дооформяне, но затова си има и редактирана версия на стихчето, а също и идеи за нови стихове, дай боже някой друг път...

11. Оригами, изпълнено с цветове - Написах го наскоро, осъзнавайки, че нещо липсва в новите ми стихове. Това, което развих в предното стихче беше куп идеи без ясна позиция. И ми хареса! Затова реших да пусна просто купчина символи и да скрия идеията си зад тях, зад оригамите и неговия създател.

12. Завинаги (прелюдия) - края на първата част, както и въвеждането на паузата в творчеството ми. Не е особено стихче, но си струва да се кажат тези неща кратко и ясно. Но промяната и прераждането се усещат в него.

част 2:

1. А то току що започна (интро) - Едно от последните ми стихчета, не беше планирано да бъде включено тук. Затова и се различава по стилистика от останалите, просто е семпло и носталгично, дори няма общо с другите теми. Включих го, защото идеята беше добра, прекалено добра.

2. Подмамил го е да се почувства бог - Дам, това е цитат от някъде... просто ще кажа, че е изречение, което ми направи впечетление. Замислих се, кое може да ме накара да се почувствам бог и така се роди историята, разказвана от Слънцето. Всеки заслужава да е бог понякога.

3. И отново е мрак - Първоначално се казваше "Една малка хитрост", но реших, че е по-добре да обсмиля идеята за светлината и мрака още веднъж. Какво ме е накарало да го направя, не знам, но чувствах, че недоизказвам някои неща в творбите си. Това беше опит да съм напълно откровен.

4. Едно безпредметно състезание - най-първото написано стихче от мен за този проект. Мислех, че то разкрива най-общо идеите, които имах в началото. Това за армията и битките, например. Понякога съдбата ти показва, че е време да спреш да се бориш срещу нещо, а да му подадеш ръка и да застанеш в един окоп с него.

5. Повече от достатъчно - Продължавам идеята от предното стихче, само че на друго ниво - духовната борба между двама души. И победата не е в по-силния, а в по-търпеливия. Хората трябва да са готови да приемат поражението, когато се борят срещу нещо. Само това им гарантира успеха понякога.

6. Любовта преди - Написах го една нощ във влака. Идеята ми беше да бъде дълго и да обяснява различни мисли за любовта като цяло. После реших, че е по-добре да го оставя така, както е и да се средоточа върху конкретен минал момент. Не знам, дали си е струвало да съществува любовта преди време.

7. Отне ми толкова време да ти кажа - Обичам, когато пиша нещо лирично, с много разбираеми послания и да показвам на читателя чувствата си, но истинската идея да остава зад думите. Просто и ясно казано - обичам да карам читателя да си мисли, че е видял всичко вече. Може би просто има неща, които отнемат много време да бъдат казани, а трябва просто да се споделят веднага.

8. Този измамен свят на светлината - Тук мотива за светлината, този за слепотата и този за изминалата обич са съчатани в едно. Просто исках да покажа, че понякога е хубаво да има малко мрак, за да оценим и светлата част от живота.

9. Високо в небето - мисълта за падащата мъртва птица като метафора, ме накара да се замисля за какво изобщо е политала. Не става дума за свободата вече, а за смъртта. Финала отново е нетипичен за цялата стилистика на творбата, но обичам нелогичните неща в творбите си, те ги правят интересни.

10. Благодаря на всички - липсваше ми стария ми стил от предишния проект - малко злобен и нахвърлящ се върху всичко. Исках пак да завърша мой проект с желанието да излея отрицателната си енергия някъде. Този път е в тази творба.

11. Вместо край 2 - в предния си проект бях включил и подобно стихче. Използвайки същия стил и почти същите ритъм и стъпки, направих ново такова, този път не за пролетта, а за лятото. Разликата е в тона и в темите, които открих в този проект - те са посочени и тук.

12. Епилог - последната ми официална творба, написана след като обобщих творбите в проекта си. Исках да покрия всичките си теми тук и да ги включа в нещо кратко, колкото за завършек на Пролог-а, и за цялата сбирка общо. Тук е и заглавието на самия проект, както и на няколко стихчета от него.

Не губи своя цвят

2007-09-27T15:23:00.001+03:00

Не губи своя цвят!
Знам, животът ни върти,
губим в ценностни игри
и падаме жалки.
А на този свят
има стотици стари правила,
и всеки се съобразява с това,
да не е различен.

Ако поискаш завинаги пръв,
модата да си определен.
Модата да си цвят-студен,
да нямаш душа, сърце и кръв.

Всички са еднакви,
останали са без души,
и приличат на паднали листа.
Всички са еднавки,
и правят все едно и също,
и следват стадото пред тях.

Не губи своя цвят!
Знам и душата така се губи.
И умът не може да се труди,
ако няма муза.
Вървиш във вечен кръговрат,
имаш предразсъдъци за всички.
Не им даваш да са различни
и слагаш окови.

Ако поискаш завинаги пръв,
модата да си определен.
Модата да си цвят-студен,
да нямаш душа, сърце и кръв.

Водата ни залива.
(всички)
И любовта е красива.
(Когато се отдръпне...
...сме различни)
Цветовете ни остават,
и безцветните се примиряват
да са си същите...

Всички са еднакви,
останали са без души,
и приличат на паднали листа.
Всички са еднавки,
и правят все едно и също,
и следват стадото пред тях.

Епилог

2007-09-27T15:06:00.000+03:00

И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?

Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...

И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.

Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....

Шансовете

2007-09-27T15:00:00.000+03:00

Поръчай си още едно
и на момичето до теб.
Защото тя не гледа назад,
но и не гледа напред.
Нейните очи търсят нещо по-добро,
заведи я, утеши я, дай и злато/сребро.
Покажи и, докажи и че не е сгрешила,
когато е паднала и ти се е доверила.
Говори и, обясни и, как си влюбен в нея,
престори се, направи се, че държиш на нея.
Предложи и, изпълни и, там каквото посмееш,
та нали за нейните устни цяла вечност копнееш.

Спряла за момент, все на теб ли ще разчита?
Докога ще се задържиш още на върха?
Ще чакаш ли всичко да свърши?
Спряла за секунда, тя сякаш сега ще опита.
Дано успее да изплува от тази вода
и дано вълните не я прекършат.

Я кажи,
колко са ти шансовете в живота?
Стигат ли,
Да спечелиш нечие сърце някога?
Помисли
за пропуснатите възможности и
шансовете май ще бъдат нищожни...

Не унивай, не загивай, любовта съществува,
само в душата на този, който умее да рискува.
Не се предавай, не забравяй, къде стои сърцето,
не оставяй, не обещавай, все пак ти си момчето.
Твоята любов, твоята обич, те доведоха тук,
би ли я оставил сама и да се влюби във друг?
Пожелай, помечтай, нали сега вече си с нея,
не сънуваш, не бленуваш, да се махнеш не смееш.
Подари и цвете, подари и целувка, подари и миг,
покажи и докажи, че си влюбен и съответно велик.
Нарисувай луна, нарисувай слънце и дори звездите.
Колко време вече мина, откак и се влюби в очите?

Спряла за момент, тя сякаш сега не разбира,
колко моменти е изтървала,
оставяйки през нощта сама.
Спряла за секунда, тя не иска да се прибира,
но вече е закъсняла,
да си върне младостта.

Я кажи,
колко са ти шансовете в живота?
Стигат ли,
Да спечелиш нечие сърце някога?
Помисли
за пропуснатите възможности и
шансовете май ще бъдат нищожни...

Остави на съдбата времето ви да определи,
колкото повече си с нея, толкова по-малко си с друга.
Дай и думата, нека сега и тя да сподели,
какво е на сърцето си да се чувстваш прислуга.
Остави на нея, времето да превърне в мигове,
колкото повече си земя, тя толкова повече е небе.
Шансовете не са големи, дори не са стихове,
така че се откажи от своето колебливо сърце.

Я кажи,
колко са ти шансовете в живота?
Стигат ли,
Да спечелиш нечие сърце някога?
Помисли
за пропуснатите възможности и
шансовете май ще бъдат нищожни...

Пролог

2007-09-27T14:59:00.000+03:00

И някой ден, ако бъдеш прочетен,
ято птици ще заминат от тук,
на твоето име стиха ще бъде почетен.

И когато те се връщат от юг,
една ще се отдели от всички тях
и при теб ще кацне, защото си друг.

И не от съмнение, злоба или страх,
а от вдъхновение в теб, ще чуе симфония,
а вместо сълзи, ти ще покажем смях.

И вече всичко тук ще бъде в хармония
- вътре вече няма да има грехове
и цялото небе вече ще е красива ирония.

Повече от достатъчно

2007-09-27T14:58:00.001+03:00

Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха и
всичко бе лъжа.

Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни и
всичко това умря.

Ти си малко неспокойна
за лица си, които разкрих и
всеки би се смял.

Ти си дива и непогрешима
и мълчиш виновно и дълго и
всеки би разбрал.

А аз
Виждам сякаш си прозрачна.
И виждам сякаш си от стъкло.
Готова ли си да нарисувам върху теб
чудовище?

***

Ти рисуваш върху мен
красиви истории, неспазила и
мотивите, скрити дълбоко.

Ти твориш всеки ден,
но твоите думи са стрели и
винаги раняват жестоко.

Ти отключваш себе си
и тъмната ти страна побеждава
светлината, от която съм направен.

Ти си сляпа за всичко,
но все пак за истината имаш очи
и все пак печелиш, когато падам забравен.

А аз
Не дишам когато съм до теб.
И не смея да те изживея отново.
Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
сега си иди...

***

Хей ти,
къде остави сърцето си
Къде се изгуби
из големия град?
Аз ли те
приютих в себе си
Или всяка нощ спеше
по целия свят?

Имам

2007-09-27T14:49:00.000+03:00

И хлопна вратата пред мен,
изчезна твоето лице от моя взор.
исках моя дух несломен.
исках да избягам от твоя затвор.

Малко не достигна за обичта,
мъничко парченце от сърцето ми.
Можем да избягаме от дъжда,
можем да се издигнем на небето ни.

Ако остане и капка вода по нас,
аз ще я стопя с въздишка,
а ти ще надигнеш отново глас и
аз за теб не мога да пиша.

Мигове сън изляни от небето,
макар пак да се затваря кръга.
Можем да стоплим пак сърцето
можем да избягаме от дъжда...

***

Шепотът под капките дъжд секна,
а влажното далечно слънце пекна
над нашия широк небосклон се роди
светлината и влезе в твоите очи.
Сега огънят в тях танцува ли,
танцува - сърцето ти сякаш кипи.
Единствата болка, която бушува,
бе тази, която отвътре ме боли.

Завинаги

2007-09-27T14:46:00.000+03:00

Изгубих всичко и отново останах сам,
две сърца самотни в този свят голям.
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги.

Вървя нататък и сякаш виждам само теб,
откак си тръгна не съм написал нито ред.
Без теб нямат значение деня и нощта,
човешкото сърце е сякаш пусто без любовта.

Не мога да подтисна в мен отрицанието,
не мога да те забравя, да изтрия желанието.
Всичко с теб имах, сега съм разорен,
а ти пак прехвърляш вината изцяло върху мен.

И без посоки с теб се разделям сега,
докога ще сме празни без любовта?
Все още се лутаме и търсим място,
където да се съберем завинаги...

С мръсната вода изхвърлихме и бебето

2007-09-23T23:59:00.000+03:00

Вдъхновено от два различни разказа за една и съща връзка. Винаги е добре да видиш и двете гледни точки за края на любовта (и началото на писането на стихове за нея). Може би всеки ще се познае малко или много тук.

1. Оригинална версия

= ХуЛите.нет
= Откровения.ком
= СтиховеБГ.ком
= Изкуството.ком
= Форуми: Аверан, Куул, Кречетало, Пмг-Бургас

2. Допълнения

= Блогспот - кратка версия
= Медли от няколко стихотворения

3. Бонус-стихове

= Те - ХуЛите / Откровения / СтиховеБГ

= Това, от което си направена - Откровения / СтиховеБГ

= Оригами, изпълнено с цветове - Откровения / СтиховеБГ

= А то току що започна - ХуЛите / СтиховеБГ

= Падналите листа - Откровения / СтиховеБГ

4. Екстри

= Принтирай стихотворението
= Изпрати на приятел (e-mail)
= Изтегли като .txt
= Изтегли като .doc
= Изтегли като .pdf

Сърцето ми е като маршируваща армия

2007-09-11T01:14:00.000+03:00

Новото ми стихотворение "Сърцето ми е като маршируваща армия" (с което се гордея), най-накрая е представено и в този сайт. Нека ви покажа линковете, от които можете да го намерите.

1. Оригинална творба

- СтиховеБГ.ком
- Откровения.ком
- ХуЛите.нет
- форума на Аверан
- форума на Куул
- форума на Кречетало
- форума на ПмгБС.ком
- Изкуството.ком

2. Алтернативна преработка на оригинала
- Блогспот.ком

3. Бонус-стихотворения:

== "Отне ми толкова време да ти кажа"
- СтиховеБГ.ком / Откровения.ком / ХуЛите.нет

== "Ако не те видя никога повече"
- СтиховеБГ.ком / Откровения.ком / ХуЛите.нет

== "Песен"
- СтиховеБГ.ком

== "Този град"
- кратка версия в СтиховеБг.ком
- пълна версия в Откровения.ком

== "Химия"
- ХуЛите.нет

4. Екстри

- принтирай текста на творбата
- изпрати творбата по имейл
- изтегли като .txt
- изтегли като .doc
- изтегли като .pdf

5. "Сърцето като армия" (в блога ми)

Любовта преди

2007-09-01T15:34:00.000+03:00

*Версия от ПмгБС.ком

*Версия от форума на Куул
-бонус "Пулсар"

*Версия от форума на Аверан
-бонус "Песен"

*Версия от СтиховеБГ.ком
-свали като txt
-свали като doc
-свали като pdf

*Версия от Откровения.ком
-бонус "Олово"
-промо "Една птица пада мъртва"

*Версия от ХуЛите.нет
- отпечатай текста
- изпрати по имейл
-бонус "Олово"

*Версия от Буквите

*Алтернативен вариант от Blogspot / Myspace

До момента....

2007-08-25T00:17:00.000+03:00

Днес, 25-ти Август 2007.
Стиховете, които съм завършил, подредени по азбучен ред:

Casus Belli
Аз, другите и тя
Ако не те видя никога повече
Благодаря на всички
Винаги ще бъда затворен там
Високо в небето
Вместо край 2
Всъщност може би аз...
Един пратеник на светлината
Една птица пада мъртва
Едно безпредметно състезание
Завинаги (интерлюдия)
И отново е мрак
Имам...
Къде в нас се ражда красотата?
Любовта преди
Не губи своя цвят
Олово
Падналите листа (със Светослава Иванова)
Песен
Повече от достатъчно
Подмамил го е да се почувства бог
Пролог
Сърцето ми е като маршируваща армия
Те
Тихи стъпки по небето
Това, от което си направена
Този измамен свят на светлината

Тук ще добавям и още готови стихове, през определен интервал от време. В страницата ми в майспейс ще бъдат публикувани както промоционално стихотворение, така и датите за евентуално публикуване на различните творби и сайтовете, в който могат да бъдат прочетени. В раздел Връзки, в менюто вдясно има линкове към евентуални подобни сайтове.

Заглавията!

2007-08-11T20:53:00.000+03:00

Вече са известни някои от заглавията на бъдещите стихове, над които се трудя през последните седмици. Възможни са промени и цялостни редакции, но със сигурност, творбите, които ще видите в списъка, ще присъстват по една или друга форма в колекцията. За сега са готови около 20 материала, като е възможно да се добавят други и да отпадат варианти и версии. Първоначалните заглавия на стихотворенията са:

Едно безпредметно състезание
Вместо край 2
Една птица пада мъртва
Данте и Калиопа
Подмамил го е да се почувства бог
Къде в нас се ражда красотата
Никой не им казва
Не губи своя цвят
Любовта преди
Повече от достатъчно
Сърцето ми е като маршируваща армия
Един пратеник на светлината
Мен, другите и тя

Към тях можем да добавим и поне още толкова неозаглавени творби с работни заглавия, които за сега ще ви спестя.

Всъщност половината работа по проекта е вече приключена, но по-трудната част остава. Имам още много идеи за реализиране, след това трябва да оформя в завършен вид и да представя готовите стихове. Вероятно става дума за още няколко седмици работа. Мога да се надявам, че най-интересните творби и идеи предстоят.

Също така, се надявам скоро да мога да покажа какво съм свършил в изминалите няколко седмици, под формата на някое готово вече стихотворение.

Сингли от "И се чувствам добре"

2007-07-31T18:42:00.000+03:00

1. Вместо край

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Тихо е, тъмно е"
* бонус "Дори когато не ме виждаш"
*
Коментар: Новите идеи, идващи с пролетта, ме събудиха за това стихче.
==============================

2. Ралица 3

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* "Ралица"
* "Ралица 2"
* бонус "Казваше тя..."
*
Коментар: Най-доброто от поредицата, тук идеята е изместена към философската страна на нещата.
==============================

3. Ден в живота

* в Откровения
* бонус "За любовта на хората, свише"
*
Коментар: Всичките дни са различни, но някои си заслужава да бъдат изживяни отново и отново, докато свикнем с болката им.
=============================

4. Частиците (Стихотворение за бала)

* от Откровения
* от СтиховеБГ
* бонус "Какво стана с кралиците на бала?"
* бонус "Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме"
*
Коментар: Една от новите идеи в стиховете ми, настроението е особено, но така е правилно.
=============================

5. По-малко хляб и зрелища, повече лирични фриволности

* в Откровения
* бонус "Отречи се от фалшивите икони"
* бонус "Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение"
*
Коментар: И тук има нова тематика за мен. Понякога трябва да вникнем под обвивката на нещата
=============================

6. В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "А ти просто си била обичана някога"
* бонус "Ако това беше песен, щеше да е на група ТЕ"
*
Коментар: Идеята на стихотворението се промени в процеса на писане, но новия вариант е много по-интригуващ и удачен.
=============================

7. Държа в ръката си ада

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас"
*
Коментар: Отново философско-любовна тема. Мислите ми се лутаха дълго над тези проблеми и резултата не закъсня. Доволен съм, че успях да излея всичко в това стихотворение.

Сингли от "Не им давай глас"

2007-07-31T18:18:00.000+03:00

1. Белезите на страха

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Бавно"
* бонус "Бял свят, бял прах"
*
Коментар: Тази тема е много важна за мен и трябваше да работя над нея преди много време. Радвам се, че се получи добро стихче.
============================

2. Откровения (Ралица 2)

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Твоят свят"
* бонус "Не им давай глас"
*
Коментар: Втората част на поредицата разкрива по-дългоко проблемите и идеите от първата част.
============================

3. Раждане

* в Откровения
* бонус "Смърт"
* бонус "Раят дойде"
*
Коментар: Малко необичайно като схема, но написано с конкретен повод.
============================

4. Мразя от любов

* в Откровения
* бонус "Напиши ми стихче"
* бонус "Любовна пародия"
*
Коментар: Понякога любовта и омразата се сливат в една обща идея и е трудно да ги различиш.
============================

5. Повече не можеш да си тук

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Неделите изглежда само идват и си отиват"
* бонус "Позволи ми да те обичам"
*
Коментар: Светът е странно място, особено ако имаш желания, а той не ги изпълнява. С това стихче, се опитвам да се примиря с разбитите илюзии

Сингли от "Нечие безоблачно небе"

2007-07-31T17:52:00.000+03:00

1. Ледена принцеса / Морска нимфа

* в Откровения
* бонус "Завръщане
*
Коментар: Стихотворение за невъзможната любов и желанието да си с някого
=======================

2. Русото момиче

* в Откровения
* бонус "Нечие безоблачно небе"
*
Коментар: Едно от най-простите ми, в добрия смисъл, стихотворения. Звученето е добро.
========================

3. Криле

* в Откровения
* бонус "Но не поглеждай назад"
* бонус "Ще мога да бъда..."
*
Коментар: Понякога е по-добре, просто да си дадеш свобода и да полетиш в небето
========================

4. Истинска ли е?

* от Откровения
* бонус "Емоционално"
*
Коментар: Нощната меланхолия застъпва в няколко стихотворения и това е едно от тях.
========================

5. Писали ли сте стих за момиче?

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* в ПМГ-Форум
* бонус "Моята бивша си има настоящ"
* бонус "Играта на любовта"
*
Коментар: В онези дни, това беше най-силното ми стихотворение и дори и днес е едно от любимите ми.

Сингли от "Нов ден"

2007-07-31T17:02:00.000+03:00

1. Дъхът на морето

* от Откровения
* бонус "Карма"
* бонус "Лунна светлина"
*
Коментар: Красотата на природата може да се изрази в красотата на едно човешко същество
===================

2. Купчина писма

* версия от Откровения
* бонус "Всеопрощаващ бъди"
*
Коментар: Образът на писмата е метафоричен, идеята е за мислите и чувствата, събрани и скрити дълбоко в нас.
===================

3. Черен Хумор

* от Откровения
* от СтиховеБГ
* бонус "Празен"
*
Коментар: Финалът е свързан с предишното стихотворение, а цялостното послание е доста лично.
===================

4. Нов Ден (дует с Ани)

* от блога ми
* от Аверан
* бонус "Ще липсваш на някого тук"
*
Коментар: За 1 ден могат да се случат толкова неща, стига да имаме сили да ги приемем.
===================

5. Ралица

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Ти ме научи"
* бонус "Твоята снимка"
*
Коментар: Началото на известната трилогия със същото име. По-точно началото на историята

Сингли от "Поетът"

2007-07-10T18:08:00.000+03:00

1. Толкова добре

*версия от Откровения
*в СтиховеБГ
* оригинална версия, написана на лист, която не е налична
* бонус "Дълбоко"
* music
Коментар: Началото на по-доброто ми творческо начало...
===================

2. ЕГО

*версия от Откровения
* бонус "Мислейки, че те прегръщам"
* music
Коментар: Понякога всичко в нас е ЕГО!
====================

3. Поетът

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* публикувано в литературното списание на ПМГ-Бургас "Алгоритъм"
* бонус "Ти си"
* бонус "Сънища"
* music
Коментар: Желанието за искреност на творбите ми роди това стихотворение
====================

4. Нов гений

* в Откровения
* бонус "Его"
* бонус "Поетът"
* music
Коментар: "Нов гений се ражда, тук, в твоя ум"
====================

5.Когато дявол обича ангел

* в Откровения
* в СтиховеБГ
* бонус "Красива"
* music
Коментар: Любовта е съюз на ангелското и дяволското във всеки от нас

Анонс за нов проект

2007-06-28T20:55:00.000+03:00

От днес започва работата по нов поетичен проект, ето и малко помощна информация за предварителните планове:

-Ще включва около 20 творби, като към тях може да бъдат добавени и нови версии на стари произведения, включително и редактирани от други автори
-Друга важна новост - гост-участници в повечето произведения, както и редактори на някои от творбите
-Нови за моето творчество теми и идеи, вдъхновени от чуждите автори и редактори
-Работата трябва да приключи в близките месеци, като ще включва освен създаването, така и редактирането и окончателното оформяне на творбите
-В близките дни ще бъдат оповестени имената на гост-участниците, вероятно заглавията на няколко от стиховете, както и официалния първи "сингъл" от "албума"
-Всички творби ще бъдат публикувани в този блог, когато проекта е готов, а в различни сайтове ще бъдат качвани промоционални елементи или цели творби с цел популяризиране на проекта. Първия официален "сингъл" ще бъде качен едновременно в няколко сайта, веднага щом 'настъпи момента'
-За повече информация следете този блог или другия ми блог "Кристо" от менюто "Връзки"

Частиците

2007-06-28T17:02:00.002+03:00

Имам нужда от много време,
Всичките спомени да възстановя,
Всички проблеми, скандали, тревоги.
Нямаше как всичко това да залича
Частиците пак си остават в мене.

Всяка секунда от този последен миг,
Всички лудории, лица и кошмари,
Дори и последният случаен ученик,
Оцелял навремето от скръбта от раздялата,
Би се разчувствал от песента...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Имам нужда, да забавя малко времето,
Всички спомени отново да преброя,
Всички проблеми, скандали, усмивки.
Истинското чувство в мен да установя,
Частиците да получат и те малко почивка.

Всяка секунда ни връща сякаш назад -
Там, където се събрахме преди години.
Как се върви помежду ни целия свят,
Оцелял временно от нашата обща скръб,
Която едвам се крие в песента ни...

Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.

Идвам, идвам, не ме оставяйте сам,
Забавил съм времето, но то пак отива натам.
Бързам, ето ме с нови сили за приключения.
Идвам, идвам, не ме забравяйте там,
Запазил съм спомена, дори да не е голям.
Време е за нашето последно уединение.

Идвам, идвам...
Макар, че последните мигове са вече дошли
Идвам...
Секунди последни, има много сълзи
(Идвам...)
Последния изстрел, последния красък
"Не се сбогуваме" - отвърнаха
Частиците, потънали в блясък...

Тихо е, тъмно е

2007-06-28T17:02:00.001+03:00

Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта.

Лекият полъх им носи морска наслада.
Тя се отдалечава, губи се вече напред,
Той сякаш в някакъв друг свят попада,
Това е, защото не може да има теб.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

В сенките плуват страшни отражения,
Не можеш да различиш любов от печал.
Няма да разбереш нечии красиви намерения,
Докато Тя не извади своя двуостър кинжал.

Съдбата ги разделя на две различни посоки,
Но пътя пак ще ги събере заедно на сутринта.
Само във войната и любовта, хората са жестоки,
Те просто обожават да доминират в тази игра.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

На сутринта, къде ще се събудиш?
Ще има ли някой, тогава, до теб?
Знаеш, през нощта можеш да се влюбиш,
Дори и сега да продължиш напред...

Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение

2007-06-28T17:01:00.002+03:00

Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
Да създавам разни странни неща.

Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
Летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
Нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.

Ах, как ме мразя и лудите и нормалните.
Как обръщат лицето си,
щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия,
затова ще ти напиша стихотворение.

Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
Колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
Надолу отивах, но всъщност
Летях...

Аз съм твой най-верен и вечен фен
След тебе вървя, но ти винаги бягаш
Не оставяш дори малко милост за мен
А аз толкова неща ти дадох,
Приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...

Ах, как ме мразя и лудите и нормалните.
Как обръщат лицето си,
щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия,
затова ще ти напиша стихотворение.

А сега за публиката на това лудо шоу,
Да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
Да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче
За да оправдая тези два лева вход...

Там ли си, където искаш да си ?

2007-06-28T17:01:00.001+03:00

В страха ти се ражда римата.
В поемата, скри се ти.
В последния ден на годината.
В последните светли звезди.

От предишните чувства запазена,
От всякъде лъгана и разплакана,
От хората обичана/мразена,
От невярващите в Бог - чакана.

И стиха ми с теб ще завърши,
И римата ми с теб ще се стопи,
И скоро година ще се навърши
От както ти сама ми прости.

А лятото тепърва в Бургас ще идва,
А твоите очи в моето стихче сами
Ще отправят към небето тиха молитва.
Там ли си, където искаш да си ?

Стопанинът замина за Америка

2007-06-28T16:56:00.000+03:00

Вслушвах се в тихия и глас,
Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка"
Отпускаше се бавно,
Живееш сякаш в стиха,
Стремейки се дори от автора
Да бъде по-добра...

Тя притежава някаква вътрешна красота
Поезията е нейната стихия.
С аромата на пролетни цветя
Тя хвана музата си, плени я...
Ставаше тъмно, бледнееше нейния силует,
Тя не спираше да говори поетично.
Тя разказваше за своя любим поет,
Който постоянно я вдъхновявал лирично...

Сякаш отгледана от музите на Парнас,
Сякаш самият Аполон бе нейн баща,
Тя богопочиташе със силна страст,
Поетичното изкуство и към него любовта...
Ставаше късно, отлиташе времето
Дори Далчев не би ни позволил да му бъдем тъй верни
Но нещо в нея, ни накара да поискаме отново -
"Стопанинът замина за Америка"...

Ралица 3

2007-06-28T16:55:00.002+03:00

От един цял живот,
От една твоя глуха идея
Да станеш велика поетеса
Пиши си спокойно
Няма да се смея
Времето ще ти даде награда
И аз и ти - кой каквото направи
За мен просто да те гледам -
Н а с л а д а !
Само в твоите красиви очи
П р о з о р ц и
Велика ти душа страда
А къде беше ти,
Когато моята те обикна?
Стих ти подадох - ти дори не откликна
Любов ти предложих - ти дори не погледна
За тебе е първа,
Но за мен тази поема е последна
За егото ти или за моето его...

От цял един живот
Как избра срещу мене да вървиш
Сърцето ми още стене -
К ъ р в и !
Ти тепърва започваш
И сега си вървиш от всичко.
Виждам, готова си да спечелиш победа
Но каква ще е тя, когато
Никой не те гледа?
Нима сме врагове, защото не сме заедно?
Или всички страхове
Или всички награди...

И от този един живот,
Ти ме научи да обичам, а аз да твориш
Всяка секунда с внимание
Ако се измориш, положи старание
Д а з а с п и ш !
И в съня ти ще дойде нова муза
Нова сълза по твоята буза, една
Сякаш от мене пратена чрез съня ти
От този миг, само ще чувам смеха ти
Продължавай напред, ти си го заслужи
Да се възнасяш над всички със стих
Но не Ти,
А аз победих!

По-малко хляб и зрелища, повече лирични фриволности

2007-06-28T16:55:00.001+03:00

Аз, братя и сестри мои, съм презентатор.
Говоря по телевизията, водя си предаване.
И съм чаровен, сексапилен, добър оратор.
И всички чакат да ме видят на свечеряване.

В моето предаване аз контрирам звездите.
Но не тези на небето, а множеството певци.
За да е по-интересно, сега ще ме извините,
но аз ще дам воля и фантазия на моите лъжи.

Ето, да вземем русата едрогърдеста певица.
Как да не кажем, че е нечия фриволна компаньонка.
Музиката - ха, не е уста за нейната лъжица,
нека кажем, че тя сигурно е с интелект на булонка.

Ами естрадният певец, любимец на нашите баби?
Защо със сексуалността му не се позаиграем?
Примерно, че не харесва жени, не целува жаби,
а от своя пол лица, тъй де - нии си знаем...

Какво ще ме спре наред да ви очерня, скъпи?
Дали моралът ми, или прехвалената ми етика?
Не, ще се стремя в телевизията да съм модерен,
ще ви дам клюки, ревюта и малко козметика...

Или кой ще ме осъди, че ви правя интересно?
Дали от министерството или пък самите хора?
Да знам, че за самите тях няма да е честно,
но кой ги кара да се издигат над отбора?

О, стига приказки за медиината криза,
защо трябва всичко тук да е реално?
И по тази дива логика сякаш излиза,
че шоуто ми по презумция си е банално...

А парите, с които плащам на децата си хляба,
не са ли те по-важни от някакви интриги?
Пречи ли ви "А пък Лилито е дърта баба!",
щом медииното ми сърце само реве "Заколи ги"?

Не, недейте се бунтува срещу максимата римска
"Хляб и зрелища" и народа сам ще е доволен.
Позволете пак с лъжи да ви се натискам!
Позволете на един луд водещ пак да е фриволен!

Къде, според вас, хората са по-истински и честни
В сайтове ли, или в шоуто "Море от любов"?
Не, драги, така се губят мигове рекламно-интересни,
и само се залъгваме, че народа е готов.

Нека за финал и за да има добро настроение,
ви обещая следващия път истинска изненада:
Който вместо клюка, измисли стихотворение,
да получи подигравките ни, за награда...

Отречи се от фалшивите икони

2007-06-28T16:54:00.004+03:00

Аз мислех, че за света няма правила,
Правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
И разбиваме бавно и жестоко дните си.

Аз мислех, че всеки може да се влюби,
Да създава само живот и радост сред нас,
Но как се обръща живота, когато загубим
Сърцето си и над себе си нямаме власт.

Аз мислех, че живота ще ми поднесе
Нещо необикновенно, нещо вече различно,
Но останах излъган, затворен в страхове,
Без желание някой друг освен мен да обичам.

Аз мислех, че искам да не живея сам,
Но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
Със своята нежност и вълшебна тишина.

Отречи се от фалшивите икони -
Божествения дъх на милиони,
Закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
Нека с теб пак бъдем шампиони
В живота, любовта и в страстта.

Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешките се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
От новите ми лични битки непримирими.

Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
Винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
Винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.

Откъс

2007-06-28T16:54:00.003+03:00

Тя е недостижима, само защото е една,
Каквото и да правя, тя остава си мечта.
За нея хората говорят, че не ще си намери дом,
Но знам, че дълбоко в нея, боже, има милион
Прекрасни диви музи, и стихотворения в сърца.
Това, което ми харесва в нея, е нейната душа.
Да, тя е недостижима, но не очаквайте от мен
Тъй лесно да се откажа, все още съм пленен.
Да, за нея се говори, че е студено същество,
Но винаги ще бъде за моето сърце тържество.

Ново чувство

2007-06-28T16:54:00.001+03:00

Най-странното чувство е
Когато се прибираш у дома.
Небето ти е познато, сякаш
Хиляди звезди ти подават ръка.
Най-странното чувство е
Когато, няма кой да те посрещне
Няма приятни спомени, нито
Стари забравени грешки

Най-лъжовното чувство е
За всичко да изпитваш вина
Да си винаги отговорен за
Времето, което пропиля
Най-лъжовното чувство е
Сякаш блудство с твоята душа
За всеки да си виновен,
За всичко ти да носиш вина.

Най-красивото чувство е
Да си влюбен за пореден път
Да мечтаеш за някого,
Сънуваш буден, докато другите спят
Най-красивото чувство е
Да търсиш във всичко красота
Въпреки, че няма никой у дома
Въпреки, че ти носиш вина

Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас

2007-06-28T16:53:00.003+03:00

Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш
Демони, които да ровят вътре в теб.

Отпаднала и предала се на болката, ти тъжиш настрана,
Твоята сила се изпари, когато в теб дойде тази тъга.
Защо се изкушаваш да се връщаш назад, когато
Съдбата ти дава честно целия свят?

И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.

От вътрешната си борба си надвита и сега си сърдита,
Но кого обвиняваш, че се съмняваш в себе си, питам:
"Колко още дни и нощи, ще се лекуваш от това?
Колко мои думи трябват, пак да вдинеш ти глава?"

Не пожелавай временно да си заспала и да чакаш да мине,
Депресията е странна болест, траеща може би с години.
И защо отвътре те боли за нещо, за което не си струва?
Дали търсиш причина целия нормален свят да си рискуваш?

И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.

И ти се спираш, взимаш, пиеш, пушиш,
И телевизия гледаш и радио слушаш,
И стихотворения четеш и на вицове се смееш,
И още се чудиш, как да се преодолееш...

И смехът ти заглъхва и тъга те наляга,
И настроението се губи и радостта бяга,
И искаш да ти мине, но то все не минава
И сякаш ослепяваш, но звукът ти остава...

"Но по-добре да поплачеш
и да се чуе гласът ти,
отколкото глухо и безшумно
да си стоиш в ъгъла.."

Никога не съм давал живот на моя вътрешен Мрак...

2007-06-28T16:53:00.001+03:00

(Млъкни!)

Бях самотен, тъмен бях, бях празен
и от всичката мъга на света, бях завладян.
Същата невзрачна нощ бях омразен
на света, на живота ми пропилян...
И бях прекършен от всичките си грешки,
да загубя единствената, която съм обичал.
Как да отхвърля себе си и да се родя,
когато никога не съм казвала истината...

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.

Не, нямаше място за мен, в новото време.
Бях се отвърнал от всичко добро и бях зъл.
Цялата болка сякаш потъна дълбоко в мене,
и всичко изчезна когато станах лош...
Не, нямаше кой да обичам и за кого да мечтая,
сякаш държа в ръката си целия Ад...
и с армия душевни демони, сякаш нахлувам в Рая,
и първата жертва сякаш е моя Страх...

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.

Ей, към те се обръщам, любима, ти си моя Мрак,
скъпа ти си сякаш моята злоба,
Обърните се, ела, покажи ми, какво можеш,
промени ме, както някога пак.
Ще загинеш и от твоята любов аз пак ше се родя
от твоята любов аз пак ще се примиря
и пак ще остана сам и излъган...

Защо ли се предадохме, какво ни оставаше?
Болка и злоба, и студ, и проблеми...
Недей да се браниш, обвинявайки мене,
Недей да ме избягваш, виж ме как страдам,
без душата си останах, държа в ръката си Ада.
Колкото повече падам, ти сякаш изпитваш наслада...
Ръцете ми за теб стенат, обичам до болка,
какво да направя, когато вече не мога...

(О, млъкни!)

Просто загубих за една нощ всичко - факт!
И в друга нощ се събудих от кошмари - пак.
И аз просто вече не съм на никого нужен,
защото аз никога не съм давал живот на моя Мрак.
Просто останах без всичко човешко - факт!
И в друг живот, май ще се заобичаме пак...
Но днес аз просто вече не съм ти нужен,
защото ти не видя нищо от моя вътрешен Мрак...

Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме

2007-06-28T16:52:00.002+03:00

Нека ви разкажа една истинска история:
Преди 5 години някой създаде чудовище,
Аз дадох сърце, той добави крак, тя - туловище
И цялата поема след това стана на алегория,
Бяхме открили ключа за нашето съкровище.

Не мина много време и всеки стана личност,
Един беше художник, друг беше рицар, трети - поет,
Но за зла беда, или просто нямахме късмет,
Всеки беше уникален и всеки беше различен,
Нямахме и още нямаме общи цели напред.

Знаете за орела, рака и щуката - онази басня,
Един дърпа към парите, втори към жените, трети - у дома
Двама се скараха заради идеи, други заради жена,
За трети класната стая оказа се твърде тясна,
В нея те сякаш попадаха в чужда страна.

И с времето нещата сякаш се уталожиха
Временно времето ни запази новоизградени такива,
Докато един ден не ни почерпиха с чашата горчива,
Да се съберем на една маса сякаш, дяволите ни сложиха,
За да преобърне живота приказката ни красива.

Не, това не е сцена от сатира на един случаен клас,
За едни е ежедневие, за други виц, за трети - живот,
Свободни електрони, номади, автономен народ,
Всички господари, сякаш останали без власт
И на дъската сякаш ние никога не бяхме на ход.

Режисьорите ни един по един си отиваха,
Но актьорите търсеха вина винаги в самите тях,
Сякаш да бъдеш себе си, ще помислите, че е грях,
И ти да играеш сам, силите ти преливаха,
Всички сякаш плачеха, но пиесата си беше за смях.

И когато накрая трябваше да си отидем, разбрахме
И някой предложи да излезем пред всички на бис,
Макар да не беше останал читав "народен артист",
Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме,
"До нови срещи" -
макар представлението да свърши за нас...

Нека спрем до тук

2007-06-28T16:52:00.001+03:00

Изгаряща игра,
Ръка за ръка, с теб вървим,
Леко над града,
С теб сега можем да решим
Да се обичаме ли
Или веднага да се разделим?
От всичко уморени,
В тъгата си заедно да заспим.

Не ми давай своя тон,
Имам в сърцето микрофон
И на него аз ще запея.
Аз в песента си с теб разбрах,
Да пея на плейбек е грях
И сега отказвам се от нея.

Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.

Улисана в песента,
Ти започваш бързо да крещиш,
Но не се разбра,
Дали вярна можеш да стоиш
Без бисове и лъжи.
Дори стиха не можеш да продължиш,
Но все пак искаш ли
В тъгата ми да легнеш да спиш?

Не ми давай своя тон,
Имам в сърцето микрофон
И на него аз ще запея.
Аз в песента си с теб разбрах,
Да пея на плейбек е грях
И сега отказвам се от нея.

Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.

Не казвай, че съм виновен,
Не казвай, че грешно пея аз.
Не ме дръж отговорен
За всичко това за нас.
Не казвай, че си права,
Не продължавай сама с този звук.
Животът ни продължава,
Но нека с теб спрем до тук

Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.

Намираш ли муза в сърцето?

2007-06-28T16:51:00.000+03:00

Ти дишаш от моето време, от моя сън.
Моите копнежи, моята радост и моя живот.
Ти пишеш стихове, излизаш нощем навън -
Твоите думи се раждат без излишна любов
И тяхната истина се губи между римите

Ти взимаш от капките дъжд самотата им
Въпреки, че са хиляди и винаги мощни
Ти пишеш стихове, като дъжд непоколебим
Твоите думи се не са в дъгата, през тъмните нощи
И в тяхната лирика, ти си намокрена...

Е, пак ли забрави, защо пишеш стихотворения,
Приятелю - писателю - поете?
В хиляди спомени, в хиляди твои намерения,
Намираш ли муза в сърцето ?

Ти пишеш, а другите само копират твоята рима
Властта опиянява, а изкуството горчи
Ти вдъхнояваш и си жестоко вдъхновима.
В думите ти, се виждат твоите искри,
От огъня, който сам аз запалих

Ти не научи за житейските ми драми,
А само за радостта ми
Сълзите ми как копаеха ями
В моето сърце
Ти не изслуша химна на баща ми
А чалгата на гримирани дами
Очите ми са сякаш прибрани
В моето сърце

Е, пак ли забрави, защо пишеш стихотворения,
Приятелко - писателко - поетесо?
Живяла си доста в заблуди и недоразумения,
Намираш ли си муза в сърцето?

Когато не знаеш какво искаш

2007-06-28T16:50:00.000+03:00

Ако бях събрал за теб цялото си сърце
И ти бях подарил нежната пролет,
Само за да видя усмивката на твоето лице
И очите ти да изразят полет.
Това достатъчно любов ли е,
Когато не знаеш какво искаш?

Ако бях ти посветил кника с поезия
И множество стихове за моите чувства,
Ти дали щеше да я оцениш подобаващо,
Дали за теб имат смисъл тези изкуства?
Това достатъчно любов ли е,
Когато не можеш да се влюбиш?

Ако бях те нарисувал с красиви думи
И бях свалил небето в твоите крака,
А ти сама създаваш помежду ни,
Една загасваща и измислена лъжа.
Това достатъчно любов ли е,
Когато не можеш да я оцениш?

Ако не те бях срещнал преди толкова време
И не бях се влюбил безпаметно в теб,
Дали някога и ти би се влюбила в мене?
Дали изобщо щях да стана поет?
Това достатъчно любов ли е,
Когато не знаеш какво искаш?

Какво стана с кралиците на бала?

2007-06-24T16:28:00.000+03:00

Знаете ли, какво стана с кралиците на бала?
Днес те работят като чистачки, сервитьорки
Касиерки в магазин или в бинго-зала.
Какво се случи с тях, ще попитате, вие?
След тонове гланц, пудра и червило,
Човек не можеше нищо истинско да открие.

Как се разнася менюта и сменят чинии?
Питайте някоя, която е танцувала по масите
И дни по-късно е успяла работа да открие.
Какъвто беше фалшът и целият блясък,
Светлото бъдеще и лъскавите планове
Още първата седмица си отидоха с трясък.

Защото
Едно е да си луд и млад
Да имаш
В един ден целия свят
И тази нощ
Никога не си отива, както
Отиваш си ти

Знаете ли, какво става със зубърите на класа?
По цял ден на работа, изцяло скучна
Кой би искал сега да им чуе отново гласа?
Младите юпита, затворени в кабинети,
Пари да правят, но не и нови спомени.
Смятат, пишат, програмират, изследват комети...

Как едно време до сутринта са учили
За да се издигнат над всички други?
Но днес те дори не са сполучили
И техните мигове - келнери в пицария,
Раздават сандвичи, салфетки и солници
Обикновен Иванчо + обикновенна Мария

Защото
Едно е да си луд и млад
Да имаш
В един ден целия свят
И тази нощ
Никога не си отива, както
Отиваш си ти

Аз вървях сред хората,
Там след десет години
Да, вървях
И видях, как не са открили
Себе си, не са постигнали,
Времето си, уменията си,
А само кошмарите.

И аз видях в хората,
Само техните спомени.
Да, видях
Техните жалки лица
И всички си тръгваха,
Защото имаха работа
На сутринта...

Защото
Едно е да си луд и млад
Да имаш
В един ден целия свят
И тази нощ
Никога не си отива, както
Отиваш си ти

Казваше тя...

2007-06-24T16:27:00.002+03:00

Никой не разбира тази поезия,
Никой не съзира в живота си мелодия.
Отново се губи в думите смисъла,
Отново за нас няма вече хармония.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не забравихме всичко.
Отново болката във всички нас властва
И отново се губим в себе си...

Аз още помня това в главата си,
Защото шумът ми вече притихваше:
"Не загрозявай душата си!"
Казваше тя и леко се усмихваше.

Що за объркан живот, изкуствен,
Преминал бях аз, непречистен съм:
"Не давай шанс на лошите чувства!"
Казваше тя и поглеждаше навън.

Никой не разбира този живот,
Никой не провокира душата ми.
Отново от някъде налагат хомот,
Но аз ще я помня дълго в главата си.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не започнахме отначало.
От нас живота сякаш избра си един,
Който да съживи късчето надежда, умряло.

Ти още вървиш по пътя си,
Редиш душата си, като пъзел.
Дълбоко в теб се загнездва
Тътенът на идващия нов пожар
Ти още не виждаш съдбата си,
Твоя личен Гордиев възел,
Дълбоко в теб се загнездва...
...Говореше тя, с целия си чар.

За любовта на хората, свише

2007-06-24T16:27:00.001+03:00

Преди много, много години,
Живяла на този свят една принцеса прекрасна:
Косите и били златни, очите и били сини,
Била чудно красива, но и дълбоко нещастна.
Времето си отлитало, но тя вехнела самотна,
Нямало принц, ни благородник, ни просяк дори
Да се влюби в нея. Може би със страхотна
Обич той да я дари.

Бързо годините си минавали, времето летяло.
С дните принцесата вече губела за любов надежда.
Всичко тъжно и красиво в нея сякаш остаряло,
Тя дори не смеела навънка да поглежда.
Царят, нейния баща, пратеници пратил да намерят
Достойни графове, принцове, херцози или велможи.
Да плуват реки, да тичат, дори да се катерят,
Но да не се връщат без кандидат възможен.

Що ли правил, що ли струвал, всички тези години, царя,
Какви ли кандидати не търсил, разпитвал или преглеждал,
Но дъщеря му на всички красавци със сърце не отговаря,
Сякаш тайно оставала си тя, с една крехка надежда,
Някой ден самия Той да я открие - без да бъде принц ли що ли.
Може да не е богат и властен, може да е свинепас дори,
Но сърцето и да подскаже, че 'Той е' , като с парола.
Някой да може не баща и, а сърцето и да впечатли.

И когато били преминали през всички принцове вече
Дошла най-добрата в царството орисница да орисва
Отредила тя: "Царската дъщеря нека бъде пусната далече,
Тя сама да дири своя бъдещ мъж, тука да се върне само
Когато го е намерила и с него е в едно щастлива"
Принцесата била скептична към подобно приключение
Но царя преглътнал за беда чашата горчива
И я пуснал да скита, сама да дири за себе си спасение

През десет хълма, тя вървяла, изморена и гладна,
Не намерила извор, не намерила кладенец или чешма,
Но стигнала рекица, навела се, защото била жадна,
Отпила дълги глътки от бистрата и чиста вода.
Чула окото себе си глас дрезгав и почти страшен:
"Ей ти, принцесо незнайна, ето ме тук - в реката, жабока,
Някога аз бях прекрасен принц, войн смел и безстрашен
Бях владетел на царство, а сега владея само потока."

"Целуни ме и ме превърни какъвто бях по-отпреди,
Ще ти се отплатя с каквото сама си пожелаеш,
Но не забравяй, че в жаба ще се превърнеш пък ти
На моето място ще дойдеш да властваш!"
Нямала време за интриги или размишления,
Тя го целунала и в миг ролите били сменени.
Сърцето и сякаш спряло да тупти, да прави повторения,
Но била грозна зелена жаба, останала без спасение.

"Дума съм дал, бивша прекрасна принцесо, сега - жаба,
Каквото ти сърцето ти най-много желае, аз ще изпълня"
А принцесата, вече истински, лудо и дълбоко влюбена,
Пожелала си принцът да се ожени за нея...

Как завърваш разказа ми ли? Трябва да има поука...
След дни в царството на възстановения принц,
Раздирано от веселия, тържества, изобщо никаква скука,
Обавили сватбата на царския син и на жабата.
И точно преди свещенника да ги венчае, спрял го царят им:
"Ти принцесо, омагьосана на жаба, изпълни магическата повеля -
Целуна, без да търсиш власт и красота, по начин непоколебим.
Моя син, прокълнат на самота от най-жестоката ни фея"

"Сега той за теб ще направи чудо -
Ще те целуне и пак принцеса ще си ти,
Любовта ви - обичайте се лудо,
Нека грее във вашите души!"
С тези думи бяха благословени, двама самотници бивши,
А сега деца мои, идете по света и разкажете
За любовта на хората, свише...

Дори когато не ме виждаш

2007-06-24T16:26:00.000+03:00

Аз ще влизам и излизам още в твоя живот
Ще те посещавам тихо нощем,
Ще разперя ръце, за да те прегърна
Когато си сама,
Ще бъда винаги до теб, за да те утеша.
С теб винаги е лесно да се натъжиш,
Времето минава, но ти не можеш да простиш.
Толкова ли лесно се напуснахме,
Дай ми време, пак да разперя ръце,
За да те прегърна, когато си сама,
Ще бъда винаго до теб, за да те утеша.

Аз все още имам вяра в това между нас
Съдбата ме изгони от теб,
Но не изгони и моята страст.
Страхът, че отново ще се провалим,
Ме задържа дълбоко в душата ми.
Времето минава, но болката не си отива
Ще мога ли пак някога, да те направя щастлива
С теб винаги е лесно да плачеш.
Не, не искам да те виждам такава още веднъж
Отвънка е слънце, но вътре в тебе е дъжд.

Е, кой би предсказал, какво ще стане
Съдбата сама шанс ще ни даде
Кой би за теб пак разперил ръце
Е, кой би помислил, дали ще се върнеш
Недей, не се налага да простиш сега
Аз съм тук, само за да те утеша.

Аз все още имам вяра в това между нас,
Дори когато в теб вали
Аз продължавам да бърша твоите топли сълзи
Аз все още копнея да се върнем както преди
Дори когато не ме виждаш
Просто отвори очи и погледни

Ден в живота

2007-06-24T16:25:00.002+03:00

Изминалата нощ ми подсказа как да те нарека,
Твоите мисли се прокрадваха в моята глава.
Въпреки цялото време, аз самия не мога да отрека,
Твоето незаменимо присъствие в моята скромна душа.
Изминалата нощ ми представи цялата ти лична драма:
Да искаш да си влюбена, да търсиш своя лиричен кът -
Цял живот да обичаш някого, но към теб самата обич да няма,
Вече си свикнала сама да вървиш по своя земен път.

"Аз опитах да се отрека от всичко
Но само се изпълних с вина
За нищо
Аз само се събуждах през нощта
Разбирах, че пак
Те обичам"

С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.

Изминалият ден в живота ме прекърши със своята злоба
И хем те разбирам, хем си оставаш ти загадка за мен
Колкото и надежди да имах, това отвътре е просто природа
Да, знам, че ще те видя отново в живота, в някой случаен ден
Изминалия ден ме преобрази, след поредната ни битка за власт
Ти се бореше, не със сила, не с плам, а с желание за покой
Не си загубила, но не спечели, защото нямаше нужната страст
И жребия за поредния мирен договор, ще да бъде мой

"Аз пак се опитвах, да те изгубя
Да спра всичко
Да не обичам
Аз пак се събуждах този ден
Отказал се за теб
Да бъда различен"

С теб сме толкова далече, нали?
Времето и мястото са вече различни,
Всичко вече неусетно върви
Все някога пак ще те обичам...
С теб забравихме цялата ни игра,
Как се борихме с всеки нов ход
Но без теб, не мога да издържа
Нито един ден в моя живот.

След хиляди дни на болка и студ,
Ти пак имаш своя прекрасен ден
На хиляди мили, далече от тук
Ти си намерила друга форма на "Мен"
След всички успехи, злини и печал
Скъпа, липсваш ми през цялото време
Ако за ден само бях те познал,
Щеше да познаеш и друга форма на "Мене"

Вместо край

2007-06-24T16:25:00.001+03:00

Зароди се бавно с пролетта,
Всяко твое чувство, твоето изкуство
Да създаваш врагове.
Всичките събудени цветя,
Всяка твоя радост, твоята младост
Носи само страхове.

Ако се събудиш под звездите
Дай сърцето си изцяло
За да видиш как ще се отзова
Ако се събудиш през май
Подари ми ново начало
Вместо край

Зароди се бавно с пролетта,
Всяко твое момче, твоето сърце,
Те напуснаха преди.
Всичките грешки в любовта,
Всяко твое име, твоите любими,
Те намразиха дори.

Ако се събудиш под звездите
Дай сърцето си изцяло
За да видиш как ще се отзова
Ако се събудиш през май
Подари ми ново начало
Вместо край

Веднъж ти се събуди с пролетта
И загуби целия си нов живот.
Къде отминаха щастливите ти дни?
Веднъж ти се размина с цяла година любов
И загуби цялата си нова душа.
Но пак ще бъдеш щастлива, нали?

Винаги има какво да критикуваш, в едно стихотворение, което не си написал

2007-06-24T16:24:00.003+03:00

Бърза мисъл ме събуди в пролетната нощ,
Завлече ме на бюрото ми и се изписа на хартия.
И като че ли, бях затворник, а музата - килия,
денят не идваше още, но в главата ми бе фурия,
изливайки върху ми все такъв голям разкош.

Сутринта преуморен от самия себе си и от творби,
излязох да дам на ума си малко свободно време,
но сякаш музата не се измори, не и беше бреме
да се завърне и да посее в мене новото си семе,
сякаш някое чаровно момиче, преди време ме рани.

Не беше сън, не беше случайна лирична среща.
Истина бе - бях помилван по главата от Високо.
И ето, че страстта на душата ми, дето е дълбоко,
се завърна, сякаш се натрупа и разля на широко
И като вулкан бях, а поезията - лавата гореща.

Не очаквах никакви награди или поне едничка слава.
Не, не съм търсил нищо, самичка ме намери тя.
Но откакто в сърцето ми предната вечер засия,
не я крия, дори не смея от нея да отвърна глава,
не, музата на поезията, може би не го заслужава.

***

Какво се случи (ще попитате вие) с това стихотворение?
Пропаднах с него, провалих и цялата ни литературна школа,
когато го прочетох пред професори, удобно седнали на стола
гледащи на мен като на хитрец, налучкал вярната им парола,
и ме накараха сам да се засрамя от собственото си творение.

***

Не си ли струваше? Напротив, даже струваше си много!
Сам за една нощ се преобразих и станах като нов,
дадох си сметка, че живота не е само писане за любов
и за новите си стихове пораснах - вече бях готов...
Моля ви, не ме поучавайте за всичко и не ме съдете строго!

В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ

2007-06-24T16:24:00.001+03:00

Трябваше да се досетя, още щом я видях,
чертите и, устните и, сякаш го нашепваха.
Пожелах си разходка, после я изпратих до тях,
Очите ми върху нея играеха, а неините не трепваха.
Тя махна с ръка и ме повлече нагоре (към небето?)
Затвори очи, и се целунахме пред нейната врата.
Тя тихо прошепна ми: "Знам, че ти си момчето...
ела и ме отведи в лудостта и мрака на нощта.

Трябваше да се досетя, още щом влязохме вътре
С нежен поклон, тя даде ми тихия си знак.
От игра на целувки, по-забързано дишане...
На леглото сгушени и потънали в мрак.
Косите помилвах и с устни я нарисувах цяла,
сърцето ми сякаш беше експлоадирало пак,
пред мене застанала, погалих кожата и бяла,
Усещах всяка частица от нея във вълшебния мрак.

Трябваше да се досетя, още щом се съблече.
С дълга целувка ме притисна до студената стена.
И любовта ни заля, по-скоро като душ потече,
продължихме със стонове, тази наша игра.
С приглушени крясъци и въздишки от наслада,
любовта я изпълни и тя сякаш за миг се прероди.
В нейната съдбата сякаш - да обича и страда,
да бъде на небето, щом се създават звезди...

Но трябваше да се досетя, още щом се съединихме
божествената лудост сякаш се изля вътре в нас.
Нейните устни ме обхождаха и се разкрихме
пред тази неуморима и дива богиня - Страст.
Нейния поглед сякаш ме омагьосал беше.
Не можех да спра, но и не исках това.
От нейните болки, сякаш и мен ме болеше
Но любовта сякаш не може да угастне просто така.

И трябваше да се досетя, още щом засия в нас.
Дълго вълнение, ритъм, после мощен взрив.
"Обичам те!" - сякаш се изплъзна от моя глас.
И ето че двама споделихме този миг чудно красив.
Сгушени заспахме, дълго гледали звездите
Тъй красива бе нощта в това тъмно небе навън...
И когато пак си отворих щастлив очите
Трябваше да се досетя.... всичко бе сън...

В твоята тиха нощ

2007-06-24T16:23:00.000+03:00

Как леко се носиш, с твоето сърце в ръка.
Надеждата просиш, не можеш да я откриеш сама.
През нощта не заспиваш, тъжно униваш,
Когато си влюбена насън...
А на сутрината ти откриваш, и бързо се скриваш
Сред многото хора навън...

Кога наистина си живяла, сбъркала своя път?
За кого си тайно копняла, когато другите спят?
Уморена се скиташ, опиянена залиташ
Когато си влюбена насън...
А за любимия не питаш, не го ли обичаш
Не усеща ли сърцето ти звън?

Подай ми ръка и свети над мен,
Не търси своето слънце, а нечие чуждо бъди,
Всяка нова луна и всеки нов ден,
Изгрей и с цялата си светла любов ми свети.

Изтощена залязваш, с усмивка приказваш
Когато си влюбена насън...
И сега забелязваш, решена да вграждаш
Любовта си сред хората навън...

В едно бъдещо време

2007-06-24T16:22:00.001+03:00

Изпитваш страх, когато тя ти говори и те гледа в очи,
Неините думи сякаш пробиват дупка в твоето сърце.
Изпитваш преклонение, цялата ти душевност кърви,
Но може би, тя вече е забравила всичките ви спомени.

Никой не ти каза, че тя ще дойде и ще те заговори първа
И нейните думи, ще те върнат с много дни във времето назад.
Никой не ти каза, че тя ще те открие твоята душа мъртва,
Защото ти вече я мразиш и обичаш, повече от целия свят.

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?

Изпитваш себе си, когато тя се извинява за преди,
Защото си грешал за нея, и си я обидил безпричинно.
Изпитваш нейните думи, сякаш огън гори. Твоите искри
могат да се прокраднат между вас все тъй невинно...

Никой не ти каза, че тя ще ти се усмихне за първи път от години
И ти не разбра, как да реагираш на нейната радост.
Никой не ти каза, че тя ще заплаче и ще каже "Прости ми",
Защото всеки е бил нараняван в своята младост.

Аз първи трябваше да се завърна тук,
Да ти кажа, че всичко вече е наред,
Ние дори не си говорихме напук...
...Винаги бяхме един от друг.
Аз може би първи трябваше да реша
Да ти кажа, че всичко ще бъде наред,
Ние дори не си скривахме страха
Аз сякаш винаги бягах към теб
Винаги бягах към теб

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?

Ако това беше песен, щеше да е не група ТЕ

2007-06-24T16:21:00.002+03:00

Забравила спомените и сълзите си.
Безгрижна живееш дните си.
Бягаш боса по брега и се смееш,
Но време е да отвориш очи.
Забравените дни се завърнаха,
Опустялото ти сърце да се прероди.
Уморени стонове, уморени мечти
Легни си и сънувай любовта...

"Помощ! Помощ! Спасете ме!",
Чух в главата си, осъзнах се ранен.
"Не загрозявай душата си",
Макар да беше вече късно за мен.

Една нощ с теб и още една песен.
Тръгни след светлината с отворени очи.
Една нощ с теб и идва зората,
А аз не съм бил толкова влюбен преди.

Загърбила грешките си от преди.
Безгрижните ти стъпки по пясъка,
носят отчаянието ти по морките вълни,
Научи се да обичаш, както обичаш само ти.
Забравените дни се завърнаха,
Но дали ти ще си същата в тях?
Къде до морето се разпадаш като пясък,
Чувам твоя весел нежен смях...

И не аз, а ти си красотата на морето.
И не аз, а ти си любовта...
И не аз, а ти премахваш сърцето си.
Дай си почивка и потанцувай сега.
И ето, нещо в мен се преобърна:
"Помощ! Помощ! Спасете ме!",
Чух в главата си, осъзнах се ранен.
"Не загрозявай душата си",
Макар да беше вече късно за мен.

Една нощ с теб и още една песен.
Тръгни след светлината с отворени очи.
Една нощ с теб и идва зората,
А аз не съм бил толкова влюбен преди.

Аз никога не съм бягал от любовта

2007-06-24T16:21:00.001+03:00

Обърнала глава настрани, далеч от обичта,
Твоите очи търся нещо ново в мрака.
Какво ли толкова вечно ни дели?
Никога не си плакала, не си била сама,
Но ето че и този момент го дочака.
Дочака и твоята любов да отлети.

Красотата ти, да я предадеш на други.
Красотата ти, да не ме виждаш сред нея.
Ти се смееш през сълзи и тъжни гримаси,
Но мога ли, в твоя луд тон и аз да се смея?

Аз не мога да знам, какво ти има,
Ти сякаш си превърната в сълза -
Самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.

Аз се обърнах към теб за съвет,
Да те чакам ли да спреш да оплакваш
Съдбата си и да се преродиш.
Аз преобърнах в теб желанието за утеха,
Която самата ти търсиш,
Да се опиташ да се успокош
От болката и мъката да се отърсиш.
Не спирай по пътя си сама, дай ми ръка,
Не е нужно, да те боли вечно, нали?
Дай ми шанс, да те разбера,
Да видя твоите нови очи...
...Без сълзи...

Аз не мога да знам, какво ти има,
Ти сякаш си превърната в сълза -
Самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.

Аз не мога да знам, какво ти има,
Въпреки, че те познавам като си сама.
Сега си опасна и не предвидима,
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.

А ти просто си бил обичана някога

2007-06-24T16:20:00.000+03:00

Голям пуст град,
Където всеки цвят,
В сенките на разбитите илюзии гние.
Помня когато бях млад,
Сякаш имах целия свят,
Но Тя май продължаваше да се крие.

Със сдържан смях,
Дори когато беше с тях,
Със своите приятели дори мълчеше.
Дали изпитваше страх?
Дори смехът и плах,
Не се възпламеняваше и не гореше?

Не, аз не те търся вече.
Не се налага знам това,
Но винаги ще те намирам,
Защото ти за мен си Тя.

Голям пуст бряг,
Където някога бях,
Търсейките из многото хора.
Вълните от прах,
Дори времето спрях,
За да те погледам с умора.

Мечтите ни са различни,
Но не мечти ни делят.
Ако с теб сме две птици,
Те в различни посоки летят.
Душите ни са сковани
От многото хора, шум и вода.
Не те търся, но пак в теб
Намирам моята Тя.

Тя

2007-06-24T16:18:00.003+03:00

Твоят свят

2007-06-24T16:18:00.001+03:00

Бъркаш
Този свят не ти стига
За теб е отворена книга
Този живот

Мълчиш
Този свят те подтиска
Но сякаш живота те иска
Твоя народ

Когато свърши твоето небе
Светът ти сякаш пропада
Чувстваш се доста по-зле
И цялата ти душа страда

Стоиш
Настрана от проблемите
Те са сякаш за "големите"
И те ще ги рещат

Градиш
Своя необичайно тих свят
Тук на улицата, в твоя град
Всички мълчат

Когато свръши твоята съдба
Светът ти започва отново
Сърцето ти се изпълва с тъга
И страдаш ли, страдаш сурово

Твоят свят е създаден от идеи
Той няма нужда да съществува
Той няма граници и не служи
На нещо и не робува
Твоят свят е твоето местообитание
Твоето спасение от тъгата
В него не изпитваш страдание
Макар да е изграден от самотата

Смърт

2007-06-24T16:17:00.001+03:00

Твърде много болка, по пътя ни ще има.
Твърде много сълзи, а в очите ти - тъга
И когато ме целунеш ще дойде зима,
Защото само пролетта може да ни върне любовта.

Стотици спомени за отминали бури,
Ще се връщат и ще ни дълбаят пак.
Веселите спомени и дните щури,
Ние забравихме от мрачен страх.

И когато умрем, скръбта не ще ни затрупа,
Само пръстта и забравата на хората.
Мисълта ти под земята ще остане глуха
За черния ти кръст, там на двора.

И когато умрем, самотата ще ни победи,
Само надеждата, ще остане последна тука,
По лицата на хората, по техните сълзи.
Ето, смъртта вече на вратата чука.

Своята нова сродна душа

2007-06-24T16:16:00.001+03:00

Забравих всичките ти несвързани лъжи.
Забравих, че в теб някъде е имало душа.
Намерих в себе си сила и ти простих.
Преобрази се, докажи, че си по-добра.
Дадох ти шанс, да започнем всичко отначало.
Илюзиите си забравих, изтрих паметта,
Но вътре в сърцето ти времето е спряло,
Оправи го, или спри в мен да търсиш вина.

Когато, вярваш в нещо свято
Като например в любовта.
Ти намираш, най-невероятно,
Своята нова сродна душа.
Когато без думи си говориш,
Като в сън все едно си ти
Самата не можеш да оспориш,
Че нещо в теб те боли.

Забравих всичките ти стари грешки,
Безумията и отхвърлената "вечна" любов.
Забравих, как всички бяха пешки
На даската, в която пак си търсиш нов.
Дадох ти шанс, поне времето да върнеш,
А ти дори не се замисли над това.
Разпери ръце и ела да ме прегърнеш -
Своята нова стара сродна душа

И да - все още искам
Да започнем всичко пак
Да - към те притиснат
С надежди и много страх
И да - все още искам
(Знам, че вероятно ти си зла)
Да започнем всичко пак
(Не си за мен, не си за мен, не си за мен)
Да - към те притиснат
(Знам, загубих в твоята игра)
С надежди и много страх
(Но ти ела с мен, ела с мен, ела с мен)

Когато, вярваш в нещо свято
Като например в любовта.
Ти намираш, най-невероятно,
Своята нова сродна душа.

Повече не можеш да си тук

2007-06-24T16:14:00.004+03:00

И с теб и без теб, светът ми се крепи.
Разпилени надежди, разрушени души.
Когато те погледна, с разбито сърце,
Твоите сълзи в мен пълнят море.

И с теб и без теб, светът ми продължава.
Ограбен народ, разорена държава.
Когато те обичах, с моето празно сърце,
Ти искаше някое друго момче.

И с теб и без теб, светът ми загива,
Дъгата над нас изглежда ми сива.
Когато те пуснах, с твоето черно сърце,
Мислех че порастваш, но си още дете.

И с теб и без теб, светът ще оцелее,
Дори само със сирачето, стига да пее.
Когато те загубих, болката ме довърши.
Нямаше кой, сълзите ми да бърше.

И с теб и без теб, светът ме убива,
Жертва съм аз, а съдбата е крива.
Когато се върнеш, мен ще ме няма,
Сякаш обичам да губя играта голяма.

И с теб и със мен, времето ще измине,
Още тялото ми няма да изтине,
Когато нови герои ще дойдат в стиха ми,
Някъде от отвъдното ще чуеше смеха ми.
И ще заплачеш, не защото ще си труп,
А защото повече не можеш да си тук...

Раят дойде

2007-06-24T16:14:00.003+03:00

О, колко време ви отне
Да газите, да се блъскате и да мачкате
Да погубвате цели светове
Да продъжлавате да се изтребвате
За вас светът е недостоен
Имаше моменти, в който бе разбит
Дори не мога да съм спокоен
И да се наслаждавам на живота в този вид

О, колко пъти се преповтаряхме
Един бе прав, но всички пак грешим
И последните врати затваряхме
За да не можем повече да се сдобрим
За нас, светът беше вече загубен
Потънал в безсмислици и печал
Моя зов за нов живот бе прокуден
Но не само аз се бях предал

Запази си съмнението (раят дойде)
Запази си отегчението (раят дойде)
Запази си общението (раят дойде)
Запази и приключението (раят дойде)

О, колко хора бяха загинали
Под развалините на стария си живот
Тук погребахме всички починали
От смелостта да станат народ
За всички слънцето свети само нощем
Когато имаш смелост да се вгледаш
И тогава с вик, яростен и мощен
Оставяйки следа, пак да изчезнеш

Запази си спокойствието (раят дойде)
Запази си търпението (раят дойде)
Запази си страданието (раят дойде)
Запази и преклонението (раят дойде)

Ей, хора, не виждате ли, как всичко загива
Как живот води към следата, идваща от градината дива
Не виждате ли, как пътя мъглив
Как светът ви става сив
Как животът красив изчезва
Ей, хора, не осъзнавате ли, как смъртта ви застига
Вашия живот е прочетегна книга
Не виждате ли себе си поне
Когато всеки умре
И болката се загуби в теб
Раят дойде

Раждане

2007-06-24T16:14:00.001+03:00

Светът бе пуст преди да дойдеш.
Мъглата се стелеше навред.
Светът загиваше без теб.

Утринта бе някакси печална.
Зората не срещаше покой.
Денят продължаваше самотен.

Слънцето без причина светеше.
Лъчите не огряваха твоето лице.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Залезът нощта предизвикваше
Да дойде и мир и ред да възцари,
Да може с нещо да ни дари.

Луната беше пак самотна без усмивка,
Звездите бягаха далеч от нея.
Светът загиваше без теб.

Донеси и радост в сърцата.
Донеси и причината, да се събудя пак.
Донеси и раждане в душата,
Защото вече ми донесе знак.

Позволи ми да те обичам

2007-06-24T16:13:00.001+03:00

За да получиш нещо красиво
Първо би трябвало да имаш очи
Но да не виждаш само бяло, черно и сиво
А и нюансите в пъстроцветните дъги
За да можеш да получиш наслада
От открадната целувка или сълза
Едно сърце, тръпнещо в изненада
Когато някой му поднесе цветя

За да заслужиш нещо красиво
Трябва да си дала от себе си
А не да гледаш момчето, мълчаливо
Да се спотайваш в мечтите си
За да можеш да изпиташ радостта
От това, да си влюбено момиче
Давай, подай ми своята ръка
Позволи ми да те обичам

За да обикнеш нещо красиво
То трябва да е част от твоето сърце
Да не нито сладко, нито горчиво
Просто да носи частица от теб
За да можеш да обичаш хората
С жест, понякога наричан
Любов, отдавай сърцето си
Позволи ми да те обичам

За да бъдеш обичана
Не си тръгвай, а напред продължи
Очите ти не заслужава да срещат
Тези сълзи

За да бъдеш обичана
Не се надявай на принц или чудо
Сърцето ти не заслужава да страда,
А да обича лудо

За да бъдеш обичана
От някой, с поглед наистина различен
Самата ти не си представяш
Позволи ми да те обичам

Перфектно

2007-06-24T16:12:00.003+03:00

Колко пъти може човек да те открие
Загубила посока, вървейки сама?
Колко болка още ще изпиташ, скъпа,
И дали ще намериш пътя през нощта?
Ползвайки простички нежни думи,
Ти описваш разликата между нощ и ден.
Да, ти си обикновенна поетеса,
Но ти накара да трепне нещо в мен.

Колко пъти си почвала отначало
Да пишеш, след поредния провал?
Колко много нощи си седяла
На терасата ти, изпълнена с печал?
Изричайки простичките нежни думи,
Ти все пак намираш римата и започваш пак
Да, ти си неумолима, като страдаш,
Но трябва ли сама да седиш в този мрак?

И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай натам.
След хиляди знаци и думи
Ти отново си перфектна, знам.

Колко пъти, утрото те събужда рано,
Не разгадала тайните си през нощта?
Лек ветрец се опитва да те погали,
Но освен летния бриз, пак си сама.
Измисляйки простички нежни думи,
Ти можеш да откриеш и за тебе стих.
Да, ти си неописуемо красива,
Но дори и аз един куплет ти посветих.

Колко хора, през деня те видяха:
Разстроена, уморена и с мисли дълбоки?
Никой ли от тях не си призна,
Че понякога всички са толкова жестоки?
Забравяйки простичките нежни думи,
Те сякаш са откраднали от самата теб.
Да, ти се себераздаваш на всеки,
Но заслужаваш и за себе си поет.

И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай натам.
След хиляди знаци и думи
Ти отново си перфектна, знам.

Да, след като вече спиш, аз си отивам,
Няма смисъл да затваряш очи.
Любовта понякога не изглежда красива,
Но за мен перфектна си ти
И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай на там
С простичките нежни думи
Ти отново си перфектна, знам

Откровения / Ралица 2

2007-06-24T16:12:00.001+03:00

Знаете ли какво е красиво момиче?
Да, на всички се харесва тя.
Може да накара всеки да я обича,
Но към никого да не обърне глава.

Знаете ли какво е да обичаш по дрехите?
Да, да гледаш как е облечен той и колко е богат.
Да не може да изреди пред теб успехите
Си и с парите на баща си да купи целия свят.

Знаете ли какво е да пишеш поезия?
Не, не просто защото имаш някаква муза.
А защото искаш да опиташ от славата,
Да напишеш стих е като копринена блуза.

А знаете ли какво е високомерно момиче?
Да, тя се държи сякаш притежава целия град.
Трудно и е дори и песен да заобича,
А какво ли остава за някой човек непознат.

Ами знаете ли какво е да си от висините?
Точно - да гледаш хората отгоре и да се смееш.
Действията си да броиш към добрините
И да знаеш, че навсякъде задължително ще успееш.

Знаете ли какво е да харесваш лъскави неща?
Да, да търсиш всичко красиво само ако е скъпо.
Да обичаш нещата, излъчващи само златна светлина,
Но те не струват нищо, дано го забележиш, скъпа.

Знаете ли какво е да лепваш на някого етикети?
Или група хора,която всички други да одобрява?
Да, едните да са отхвърлени обнадеждени поети,
А другите са "готини пичове" и всичко решават.

***

Има ли смисъл да си задаваме въпроси,
Когато няма да се намери кой да се защити?
Единственото, за което бих простил,
Е ако знам, че всички ще бъдете по-добри...

Неделите изглежда само идват и си отиват

2007-06-24T16:10:00.001+03:00

Очаквам всеки нов ден, за да те видя:
Твоите коси, твоите ръце, твоите очи.
Небето сякаш иска да скрие гледката красива,
Дай ми малко време да ти се насладя поне.
Още един ден безцелно се изнизва от мен
Загубен, от любов - погубен, моя зов за теб
Остана нечут, като полудял, шепна твоето име
Цял треперя, когато те видя из града. Целуни ме!

Да, колкото повече те искам
Ти толкова повече избягваш
Нещо все ми напомня за теб
Да, колкото повече те искам
Ти все не се появяваш и неделите
Изглежда само идват и си отиват

Очаквам твоята нежна светлина да ме събуди:
Твоя глас, твоето лице или твоето сърце.
Морето сякаш ни тегли навътре, студено е.
Дай ми малко време да ти се насладя поне.
Още един час, загубен за нас, безцелно се лутам
Из целия град, няма никой, който да не е влюбен
Бургас - този град за мен е винаги буден, това име
Ми навява спомени за теб, протегни се и сама целуни ме!

Да, колкото повече те искам
Ти толкова повече избягваш
Нещо все ми напомня за теб
Да, колкото повече те искам
Ти все не се появяваш и неделите
Изглежда само идват и си отиват

Очаквам да се завърнеш в моя сън, но не през нощта
Още колко време ще те сънувам, че си моя жена?
Нещо в теб, което завинаги ще те прави красива,
А неделите изглежда само идват и си отиват...

Не им давай глас (За обществото)

2007-06-24T16:09:00.002+03:00

По някаква странна ирония
Всички те обграждат в кръг,
Когато в песента ти няма хармония,
Когато в нещо си пръв.
По необясними житейски причини,
Хората се озлобяват веднага.
Гонят те, сякаш са винаги прави,
Своето мнение налагат.

Висши моди
И религии,
Ти си старомоден,
Четеш тъпи книги,
Слушаш стари песни,
Нямаш хумор
За интриги лесни.
Дали те гонят, защото бягаш?
Дали се радват, когато падаш/
Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".

По някакви странни въжделения,
Хората срещу теб се надигат
И правят сложни умозаключения,
Стига своята цел да постигат.
Светът откак се помни го знае,
Че хората ги глупостта събира,
Но живота не се е окопал
Около жени, коли и чаша бира.

Нови клюки,
Стари драми,
Всички спят с
Богати дами,
Конфликти лични,
За пари пропадаш.
Гонят ли те или сам си бягаш?
Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".

Всички са срещу теб в мига,в които ги победиш.
Всички глас силно надигат, чакайките да сгрешиш,
Но всички не са тези които имат право да решават.
Всички обвиняват, но имат свои грехове.
Всички имат философия, но не пишат стихове
И всички от големия сложен Живот разбират.

Аз
Не ви давам глас.
Това е силна власт.
Не сме "ние", а само "Аз".
Със страст
Съм отделен от вас.
Не сме "ние", а само "Аз".

Напиши ми стихче

2007-06-24T16:09:00.001+03:00

Колко време ще се поглеждаме без думи?
Колко пъти ще извърташ настрани глава?
Празнотата сякаш се създава помежду ни.
Кога изстреля отровната си стрела?

Колко радости и колко новооткрити рани,
Ще си споделяме без съвест и без сърце?
Дали дните ми с теб са безнадежно пропиляни
Или имаше смисъл да те познавам поне?

Колко време ти отне да съсипеш всичко?
Колко пъти ме обиди и махна с ръка?
Не бих искал с теб да бъде по-различно,
Защото ти си първия враг на любовта.

Колко време ще изпитваш съвестта ми?
Нима само аз виновен съм за всичко това?
Ти първа започна с всички тези драми.
Макар да няма грешка, ти пак търсиш вина.

Колко думи не ти достигат за да си права?
Аз знам - в твоя ум сякаш водим война.
Но дълбоко в мен, ти дори не заслужаваш
Да се опитвам да воювам за мира.

Ако искаш да ме заболи напиши ми стихче.
Изкарай си яда пред целия свят.
Никога няма да ти мине, скъпа.
Защото ти живееш от този яд.

Мразя от любов

2007-06-24T16:08:00.002+03:00

Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна.
И когато от теб бързах да веднага да изчезна
Отново намери начин, в сърцето ми да влезнеш
От самия мен, не знам къде пак да се крия
Сърцето - "Остани!", но умът ми - "Забрави я!"

Изобщо няма смисъл,
Да се лъжа, че съм готов
Ти знаеш всяка моя мисъл,
Че те мразя от любов...

***

За хората, които в бъдеще ще се влюбят
Пожелавам им, поне любовта да не прокудят
Дайте шанс, поне един човек да ви обича
Дори да не знае, как това чувство да нарича
И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли
От самия мен, не знам какво да ви разкрия
Любовта ми към нея, сякаш изчезна с магия

Изобщо не се правя,
Че съм очаквал нежен зов.
Няма никога да забравя,
Че те мразя от любов...

Любовна пародия

2007-06-24T16:08:00.001+03:00

Има хора, на които би държал.
Те сякаш не го заслужават.
Има любов, която би раздал,
Но хората не я получават.
Има надежда, която би пропилял,
Мислейки за другия, в когото си влюбен.
Има любов, но не той я е създал,
Но само той я използва...

Да, хора всякакви са по земята
И всеки обич моли, проси.
Опитват те да разберат душата,
Задавайки големите въпроси,
Но кой ли тази обич заслужава?
Разбират ли какво желаят?
Всеки обич може да дарява
И да я получат те мечтаят.

На един даваш, от друг получаваш,
Частица от теб с тях умира.
Сякаш обичаш да се самораздаваш,
Дори болката не те спира.
не ме поглеждай, недей, недей.
Твоята песен е с тъжна мелодия.
За любовта си попей, попей.
Сякаш живеем в любовна пародия.

Моята песен е песен без край.
Сърцето да раздава живее,
Макар любовта ми да не е рай,
Душата своята песен пак пее.
Ранявана бях и съм ранявала,
Но всичко в мен за обич гори.
Толкова грешки аз съм прощавала
И песента пак се лее от моите очи.

Раняваната душа е неотразима,
Болката не може да я довърши.
Не може една анти-любовна стрела
Твоето сърце на две да прекърши.
Не се усмихвай напразно, недей.
Твоята усмивка стрелите привлича.
Твоята песен отново изпей, изпей.
На пародия сякаш всичко прилича.

Казваш пародия била е любовта,
А тя прилича сякаш на трагедия.
Една убиваща и ледена стрела,
А някой казват всичко е комедия.
Нима не принизяват любовта,
Нима не е горчива, но и сладка,
Това което виждаш е влюбена сълза,
Отронена в минутка кратка...

Смях през сълзи, но има смисъл.
Всеки миг, докато обичаш е вечен,
Всяка сълза, всяка нежна мисъл,
Всеки миг, в спомени облечен.
Твоята радост, че си влюбена,
Дали ще се оправдае занапред ?
Дали песента ти е събудена
От пародията на млад поет ?

Любовта със името вечност наричам,
Тя дори през сълзите пак е красива.
Сърцето когато на някоя обричаш,
Тя няма как да не бъде щастлива.
Любовта дава криле да летиш
И да пееш пак своята песен.
По своята любов ти вечно да гориш,
Дори животът ти да не е лесен...

Не спирай да пееш, недей, недей.
Има надежда в теб и тази мелодия.
За да бъдеш себе си, попей, попей.
Макар да е любовна пародия.

Има ли пауза в сърцето ти?

2007-06-24T16:07:00.002+03:00

Ангелските ти криле се разпадат.
Твоите очи оплакват края на света,
Но твоите кървави сълзи попадат
В тихия рай, създаден от съня.

Ангелските ти ръце се уморяват
Да правят добрини и забравят за света.
Някъде в теб те си прощават,
Че сами се лишиха от своята свобода.

Твоя път, за мен е гъста гора,
Има ли път през сърцето ти?

Дяволската ти любов ме убива,
Тя е по-силна от любовта на дете.
Тя е даже от отрова по-горчива,
Разяжда ме отвътре, в моето сърце.

С дяволския ти поглед ме изгаряш,
Очите ти диви, ми оставят следи.
Самата ти не можеш да се повтаряш
Огънят в теб не спира да ме гори.

Твоята любов не ме стига сега,
Има ли пауза в сърцето ти ?

В мрачната сутрин, рано,
Ти ме убиваш и с добро и с лошо.
Мълчиш на трупа ми и
Дори не плачеш,
Ти дори не плачеш за мен.

В мракът на пустото ти сърце,
Ти ме убиваш отново и отново.
Мълчиш на трупа ми и
Сърцето ти спира,
Сърцето ти спира да бие.

Идвам

2007-06-24T16:07:00.001+03:00

Идвам,
Нови послания нося,
Нови надежди, нови мечти,
Само любовта ви прося,
Ако може и малко сълзи,
Вече страдах, защото го заслужих.
Вече плаках, защото бях лош.
Пристигам обратно
Като призрак всяка нощ.

Идвам,
Болката ти няма да излекувам,
Нито да върна твоя минал живот.
Не нося любов и не целувам,
На нежните устни, мекия вход.
Не нося поквара, но сея тъга.
Не нося воля, просто нося печал
В хората, които искат да вдигнат глава,
Нося остър кинжал.

Идвам,
Сенките ме следват по пътя.
Нося се на чуждите страхове.
Всеки от пръв поглед разбира,
Че имам прекалено много грехове.
Вече страдах, всичко преживях,
Вече се раждах напълно сам пред света.
Пътя отново с надежда избрах
И идвам сега.

Идвам
За вас, без да ме искате.
Идвам,
Без самия да знам защо,
Искам поне частица от истината.
Идвам от своето следсмъртно легло.
Идвам от много бури и прах,
Но не идвам от страх.

Идвам,
За вас, без да ме искате.
Идвам сам, отивам си сам,
Идвам без да имам нужда
Да знам.

Знам

2007-06-24T16:06:00.001+03:00

Краката ми се лутат надолу, надолу
Пътят ми не се вижда, но вървя ли, вървя
Ръцете ми се отлепят от тялото мое
Но като падам, сякаш не знам за това

Очите ми плачат, все тихо, все тихо
Сълзите ми поливат този небесен свод
Устните шепнат: "Не обичам, не обичам"
Знам, че пропадам пак, губейки този живот

Лицето се разпада на парчета, парчета
Но сърцето ми стои все смело, все смело
Съдба ми все пак ми се подиграва
Знам, че останах поне с гордото чело.

Тялото мое отново го губя, го губя
Но душата ми пак си остава, остава
Криле ми поникват, размахвам и бягам
Знам, че избягвам отново тази забрава

***

Земя не ти достига.
Въздуха те задушава.
Тялото го губиш,
Душата ти остава.
Слъцето ти пречи
Да виждаш всичко там.
Мисля, че си мъртъв.
-Знам.

Завръщането на Недялко Йорданов..

2007-06-24T16:04:00.003+03:00

В държавата ни, от някой отнесена,
След много беди, тревоги и патила,
Новата година дойде неприветствана
От хората, пожелали да карат кола.

По пътищата, препъленени с автомобили
Летя скоростно със страхът си и аз,
Много шофьори случайни - трезви и пили,
Изпълват шумния трафик на нощен Бургас.

Скоростта я намалям всеки път щом изкочи
Човечец, на пътеката, да пресича готов.
Без повече инциденти, но съдбата посочи
Отново да срещна господин Йорданов.

По пътя за за гарата, без много коли,
На зелено минавах по светофарите нощни,
И минах от там, където сърцето ме боли,
Където не ударих спирачките вносни.

Нагоре живее известнияТ бургаски поет,
И всеки ден по тези улички за някъде минава.
Дано през живота си нямам този късмет,
Да го засека пак, и затова много внимавам.

Огледах се концентрирано, спрях за миг,
Но нещо изхлопа в колата ми шумно.
Не бях забелязал приятен старик,
Който ме се блъсна в колата безумно.

В късния час не е време за срещи или кафе,
Не е време да караш колело през нощта,
А старика се оказа с познато лице.
Да катастрофирам с поети, е сякаш съдба.

Изтупа се нервно, и отново бе оцелял,
Но ме изгледа сякаш ловец съм и ходя на лов.
Да проговори, да мръдне - не беше посмял,
Все тъй ме гледаше Недялко Йорданов.

Стиснахме се и ръцете, изпратих го с колата.
В епилог ще добавя, че пак му се размина,
Но явно пак с него ме срещна съдбата.
Е, карай, честита му нова 2007 година.

Дай ми време да порасна

2007-06-24T16:04:00.001+03:00

Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Да те докосвам, както се докосва жена
Преобрази ме,
Дай ми крила

Събуди ме посред нощ,
Дай ми време да заспа отново
Да те сънувам, както се сънува жена
Събуди ме
Спаси ме през нощта

Целуни ме, знам че те боли
От очите ти валят сълзи
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Целуни ме, и така остани
Сърцето ще спре да кърви

Обичаш и ме мразиш
Дай ми време да се реша,
Дали да се махна или да ти простя
Промени ме,
Дано да е за добро

Унищожи ме, не ми давай срок
Да се покая пред теб, че те обичам
Любовния свят е тъй жесток
Унищожи ме,
Не ме оставяй да те обичам

Целуни ме и после ме изгони
Сърцето ми все някога ще ти прости
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Целуни ме, и край сложи
Дано сама да си простиш

Всичко свърши, не ме дръж в теб
От твоята обич, по-черна няма
Едновремено скучно, едновременно страстна
Промени ме,
Дай ми време да порасна

Вероника Марс

2007-06-24T16:03:00.001+03:00

Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано-разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак?

Виждам страха в лицето ти, макар, че вече не си ти.
Отвори очи и със смелост го изкарай далеч навън.
Преодолей целия свят и нарисувай отново своите мечти,
Животът е по-добър, ако не всичко се случва на сън.

Знам, колко са жестоки всичките останали хора,
Как разбиват всичко човешко с тяхната вечна злоба,
А хората, като теб, които нямат своята опора
Продължават да се борят срещу тази вечна прокоба.

Питала ли си се някога, как ще завърши всичко?
Дали хората ще запомнят Вероника Марс - техния враг?
Ходещо гордо с вдигната глава, смело момиче,
Намерила сили срещу всички да се изправи пак?

Бял свят, бял прах

2007-06-24T16:02:00.003+03:00

Отвсякъде лъчи и музика - шум.
В небесата се носиш, сякаш летиш.
Не виждаш себе си, празно в твоя ум.
Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш.
Лицата се размазват, шумът се усилва,
Вече продаде и последния страх.
Взимаш със себе си, това което убива,
Купуваш си бял свят и бял прах.

Душата ти пропада, колкото си високо,
Целият свят е в твоите крака.
Нещо прониква в теб все по-дълбоко,
Виждаш само бялата светлина.
Еуфория - кой друг ти я дава?
Още като жив, ти се чувстваш умрял.
Човек само себе си продава
За белия свят и за праха бял.

И летиш високо, високо, високо.
Къде си? Чуваш ли ме изобщо?
Толкова жестоко, жестоко, жестоко.
Помниш ли как всичко започна?

Болката в мен

2007-06-24T16:02:00.001+03:00

Ти се прероди чрез мен,
Научи да се браниш и опита да полетиш,
Опита се да съживиш
Поезията.

Ти се храниш чрез мен,
Научи се да живееш, като ме ползваш,
Нямаш право да недоволстваш
Сега.

Ти се осмисляш чрез мен,
Достигна своят печален зенит.
Дали вече сме квит
С любовта ?

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш
Но мен пак ме боли
Докато не се откажеш
Не се чувствам употребен
От болката в мен

Ти се повтаряше в мен
Отново и отново, докато заспя
Не ми даваш да умра
Завинаги

Ти се радваше за мен
Когато аз имах нужда да продължа
Твоите истини да отрека
Лъжейки пак

Ти се загубваше в мен
Дали защото самия аз бях по-дълбок
Всичко това ми беше за урок
Прости ми

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш
Но мен пак ме боли
Докато не се откажеш
Не се чувствам употребен
От болката в мен

Как не виждаш, че те чакам
Как не виждаш, че обичам
Да идваш всеки път,
когато съзнанието ми е празно
Как не усещаш как се радвам
Когато в мене се прокрадваш
Да можеш да ми убиваш душата,
спускайки се лавинообразно

Белезите на страха

2007-06-24T16:01:00.001+03:00

Защо децата ни порастват бързо?
Защо като възрастни живеят днес?
Опитвайки се да ги научим,
Но само ги изпълваме със стрес.

Защо насилието сред младите господства?
Защо те нямат съвест за добро и зло?
Дали е вече модата такава,
Или всички сме изтъкани от това сукно?

Защо да удариш някого е лесно?
Да се биеш, а не да споделиш?
Проблемите ги имат всички,
Но трябва с чест да ги решиш.

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Защо дрехите ни правят нещо?
Защо да си полугола е добре?
Нима децата ни са слепи,
От грима по тяхното лице?

Защо не можеш да не разделяш
Хората на 'тъпи' и 'готини'?
Макар и независещо от техните
Характери необработени.

Защо са всички разделени по рождение,
Ние ли ги създадохме такива?
Нашият свят ли ги научи,
Да не осъзнават празнотата сива?

И ние бяхме деца като тези.
И ние не познавахме света.
Но от днешните деца покълват
Белезите на страха.

Днешните деца са наши копия,
Имитират ни, и стават зли.
Ние всички ги направихме
Оставихме ги да растат сами.

Бавно

2007-06-24T15:59:00.000+03:00

И вървим сред великата бяла пустиня
В нашия малък танк, от далеч следим врага.
Войната е сякаш някаква чудна богиня
Всичко разрушава и обрича тази пуста земя
Шумът от мотора заглушава дори сърцето,
Песните на живеещия под гнет народ.
Кой ще върне на тази майка детето,
Или на онзи старец - неговия живот?

И вървим след опустошителен бой,
Маршируваме горди, но в нас е смут.
Днес пред целия свят, аз станах герой,
Но душата ми вече е погребана тук.
Жестокостта не е в това да убиваш,
Тя е да убиваш и да не изпитваш вина,
Емоциите си със смях да прикриваш,
Геройството - това е лъжа!

И вървим докато шумът става по-силен
Небето над нас се изпълни с тревога
Все по-светло, докато всичко изчезне,
Финални усилия, поне колкото мога:
Изправям се полужив, отивайки си безславно
И гледам мълчалив, как живота си отива
Бавно

Ще мога да бъда...

2007-06-24T15:54:00.003+03:00

Аз открих, че с думи можеш да промениш човек
Аз излъгах обезнадеждения, че живота ще е лек
Аз приключих с времето, когато бях дете
Аз изградих свят, но пропуснах да направя небе
Аз се промених за да стана нещо по-добро
Аз се опитвам да спася всяко човешко същество
Аз се отказах да играя пак същата игра
Аз задрасках целия си живот до сега

Аз обещах на Бог, че пак ще бъда мъж
Аз реших да не се страхувам от вятър или дъжд
Аз приютих в себе си малка светла тишина
Аз открих чрез светлината утринна дъга
Аз се радвах на всичко, което се радва с мен
Аз се оставих пак да бъда преобразен
Аз летях в съня си и говорех на глас
Аз завещавам стихът си на всички вас

Аз изгорях след пътешествието си в ада
Аз приех доброволно и кръст и клада
Аз загубих всичко само за миг един
Аз си мислех, че мога да бъда несломим
Аз жертвах всичко за чуждата свобода
Аз обърнах бузата си на другата страна
Аз приех тайно да бъда мъченик
Аз заглушавах вътре в мене всеки вик

И ето аз излизам пак на свобода
И в мен се разпилявам тихо нечия искра
И някъде в мен покълва семето на любовта
Пречистен след стереотипа си обикновен
Изгарящ на кладата на живота всеки ден
Най-накрая ще мога да бъда ...мен

Странджа

2007-06-24T15:54:00.001+03:00

Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта.

Рано съм от там откъснат, там бе моят първи дом.
Отлетя отдавна времето по своя далечен небосклон.
Ято птици натам отлита също, да търси своя път.
Търся спомените си прашни, търся своя минал кът.

Навсякъде ме следва тази духовна сила,
А когато, че болката ме е надвила,
Разочарован от липсата на моя въздух чист,
Амброзия, течаща в незнаен поток сребрист.

Лицето на красиво момиче го носи тази планина
И ехото все по-силно вече пее песента.
Цъфти животът тук, всичко е изкъпано в роса,
Аз и наситения пейзаж на Странджа-планина.

Русото момиче

2007-06-24T15:53:00.001+03:00

Сянката поваля ме внезапно,
Нещо сякаш става с мен.
Нещо сякаш безвъзвратно
С мен се случва този ден.

Поглед замечтан в далечината,
Но и поглед ясно устремен.
Само следвах светлината,
За да видя, че тя гледа мен.

Искра запалена в очите.
Огън, бошуващ с печал.
Сякаш привличах искрите
И разбулвах ледения и воал.

На усмивката отвърнах с усмивка.
На погледа отговорих с чар.
Очите, на които ми се иска
Да бъда вечен господар.

Сякаш в тихата закачка се унесох.
Сякаш забравил бях къде и как.
И вътре в себе си го произнесох:
"Да очаквам ли от нея знак ?"

И доволен от приятната ни среща,
Оставих погледа и да наднича.
Оставяйки следа гореща
В очите на русото момиче.

Прекъсвам това приятелство

2007-06-24T15:52:00.002+03:00

Толкова държах на теб,
Че дори когато не ме понасяше бях тук.
Толкова усилия хвърлих на вятъра,
А ти успя веднага да ме замениш с друг.
Винаги съм те подкрепял.
Как ли ти не намери сили да ме подкрепиш?
За всичко можех да ти вярвам,
Защо ти не положи усилие да ми се довериш?

Толкова много време,
Стоях до теб и ти се жертвах заради теб.
След като всичко свърши,
Не знам дали ще мога да продължа напред.
Ти от мен се отказа,
Знам, че ще съжалиш за всичко все някой ден.
Ако сега ме мразиш,
Знай, че никога няма да имаш приятел като мен.

Не ми пука вече,
За проваленото ни приятелство и знай -
Ако не можеш да ми вярваш,
Защо чак сега реши да сложиш край ?
Аз винаги съм ти бил приятел,
Винаги за теб на всичко съм бил готов.
Ти за най-малкото нещо
Се отказа от нашата приятелска любов.

Днес аз забравям всичко,
Забрявам всичко, какво е било.
Днес избирам да прекъсна това приятелство.
Днес аз реших да обърна
Всички свои спомени в гроб,
Вместо да загубя себе си, бъдейки твой роб.

Криле

2007-06-24T15:52:00.001+03:00

Понякога стигаш до пън
Той те спъва и падаш, мила
Понякога си самотна навън
Но някакси се изправяш

Когато тъжи твоето сърце
Когато нямаш криле
Сякаш в теб тъжен мрак се прокрадва
Когато там навън вали
И цялата си в сълзи
Трябва все нещо да те зарадва

Няма да страдаш, да тъжиш
Няма да има мъка в твоето сърце
Няма да падаш, а ще летиш
Душата ти разперва силни криле
Няма да те е страх, щом си с тях
Сама, знам, ще намериш пътя
Няма сълзи, а ще има само смях
Продължавай да се бориш скъпа

Понякога някой е слаб
Той не разбират светът ти, мила
Понякога някой от страх
Не може да те обича

Когато няма в теб искра
Когато чувстваш се сама
Сякаш в теб тъмнината се ражда
Когато сърцето ти не спи
Когато не можеш да летиш
Нека надеждата те обгражда

Няма да страдаш, да тъжиш
Няма да има мъка в твоето сърце
Няма да падаш, а ще летиш
Душата ти разперва силни криле
Няма да те е страх, щом си с тях
Сама, знам, ще намериш пътя
Няма сълзи, а ще има само смях
Продължавай да се бориш скъпа

Понякога хората не знаят
Понякога те просто си мълчат
Понякога страхът побеждава
Но трябва да намериш път

Той ще е от теб скрит в мрака
Но правилната посока ще избереш
Дори и да те заболи душата
Ти ще се бориш и няма да спреш
Той ще е от теб скрит в теб самата
Но лесно се изминава, щом имаш сърце
Дори и не виждаш светлината
Душата ти все пак има криле

Няма да страдаш, да тъжиш
Няма да има мъка в твоето сърце
Няма да падаш, а ще летиш
Душата ти разперва силни криле
Няма да те е страх, щом си с тях
Сама, знам, ще намериш пътя
Няма сълзи, а ще има само смях
Продължавай да се бориш скъпа

Писали ли сте стих за момиче ?

2007-06-24T15:51:00.003+03:00

Писали ли сте стих за момиче ?
Момиче, което никога няма да разбере,
Какво е по-силно от това да обичаш,
Да вярваш в нещо, сякаш си малко дете.
Всеки изписан ред да ви развълнува,
Да накара всеки влюбен да се просълзи.
Стихът ви да успее да излекува
Всеки, чието ранено сърце кърви.
Протягайки ръце в мрака с надежда
Вашите думи да намерят нечии очи.
Да бъдат прочетени римите
Описващи вашите най-съкровенни мечти.

Писали ли сте стих за момиче ?
Някоя, която и да е -
Всички погледа си обръщат,
Сякаш за любовта ви нямат сърце.
Рисували ли сте портрет на любима,
Когато не позира тя, а самотата.
В нежните багри винаги ще има
Малък тих стон в тишината.
Четейки римите, преглъщам,
Че пак непрочетени ще си останат те.
Посвещавайки стих на някого
С надеждата да бъда чут поне.

Писали ли сте стих за момиче ?
Доста глупово би било това !
Защото ако то може да обича,
Ще ви разбере и без слова.

Но не поглеждай назад

2007-06-24T15:51:00.001+03:00

Бил ли си в лудница,
Затворен от четири страни?
Мислите ти се губя,
Там между тези стени.
Чувствал ли си се гузен,
Че нещо не е наред.
Може би така трябва -
Аз го наричам късмет.

Само с думи, не можеш
Нищо в мен да промениш.
Само се тревожиш
И не можеш да спиш.
Само с мисълта си,
Че не си добър за този свят.
Ти променяш всичко,
Но не поглеждай назад.

Бил ли си в чужбина,
Потистнат от хората зли?
Постоянно те зяпат
С недружелюбни очи.
Чувствал ли си се празен,
Ревнуващ от старите дни?
Може би така трябва -
Това ражда нови мечти!

Ти си нещо ново, в моя вечен сън.
Ти гориш с всеки слънчев лъч навън.
Ти нямаш нужда да бъдеш по-преди.
Ти си само това, което си.
Но не поглеждай назад.

Само с думи, не можеш
Нищо в мен да промениш.
Само се тревожиш
И не можеш да спиш.
Само с мисълта си,
Че не си добър за този свят.
Ти променяш всичко,
Но не поглеждай назад.

Нина

2007-06-24T15:50:00.000+03:00

Когато танцуваш, сякаш копнея
Да бъда в твойте красиви очи
Когато ме погледнеш, сякаш живея
В далечни и чужди мечти

Когато говориш, сякаш времето минава
Все едно слушам своя собствен ум
Когато слушам, сякаш гласът ти притежава
Някаква странна форма на шум

Ти забързваш мелодията
В мен идваш на власт
Скъпа, ти пак си моята страст

Ти си толкова ефирна
Толкова добра
Танцуваш пред мен, сякаш не виждаш света
Ти си толкова мила
Толкова добра
С твоят импулс
Идваш на власт
Танцуваш сякаш, може да има нещо между нас

Когато очите ти шарят,
Светът е на забавен каданс
Когато се отварят, сякаш устните парят
С тръпката на всеки романс

Де да можех да те спра
Да можех да те задържа
Но моето сърце не е цяло
И ако се почувствам сама
Ако те е страх през ноща
Танцувай, сякаш времето е спряло

Ти забързваш мелодията
В мен идваш на власт
Скъпа, ти пак си моята страст

Ти си толкова ефирна
Толкова добра
Танцуваш пред мен, сякаш не виждаш света
Ти си толкова мила
Толкова добра
С твоят импулс
Идваш на власт
Танцуваш сякаш, може да има нещо между нас

Нечие безоблачно небе

2007-06-24T15:49:00.004+03:00

Скъпа,
Ти виждаше всичко хубаво в мен.
Ти ме наричаше с стотици нежни имена.
Ти не ми даде повече от ден,
Но аз не съжалявам за това.

Скъпа,
Ти се опитваше да натрупаш опит,
Сякаш аз бях в нечия игра,
Сякаш това за теб бе просто хоби
Или сякаш си казала шега.

Скъпа,
Твоите игри добре разбирам,
Виждам когато плачеш с фалшиви сълзи,
Но в лукавите ти очи съзирам
Най-добрия прийом от твоите игри.

Скъпа,
Опитваш се да си направиш "щастие".
Е, но то не идва като чрез магия.
Жалко е, че лесно изпадаш в "забрава"
И не помниш урока, как да го откриеш.

Скъпа,
Всичките ти желания са да си богиня.
Сигурно с нещо си заслужила това,
Може би си свята като монахиня,
Или дори не си опитвала Греха ?

Но скъпа,
Всевиждащата любов не съществува,
Тя се намира само в очите на незрящ.
И само незрящ може да я рисува,
Но и да не вижда огънят искрящ.

И скъпа :
Няма смисъл да се опитваш отново -
Не ще можеш да върнеш миналите дни.
Дори и сляп, аз осъзнах сурово,
Че поне са честни моите очи.

Накрая скъпа -
Пожелавам ти безоблачно небе
Не, не се страхувай от бурите.
За да те нарани поне една
Трябва да имаш сърце...

Неспокойни дни

2007-06-24T15:49:00.003+03:00

Неспокойно отшумява
Нашия живот несполучлив
Нетрадиционно затъмняване
В умът ми саможив
Неразумно се отнесох
Към своята дълбока душа
Неразчитайки да възприема
Всичко и да разбера

Неспокойни дни ме следват
Не върви с мен
Необичани хора споделят
Моя неспокоен ден

Неуспешно изчислявам
Новия път към старата самота
Трудно, но го изживявам
Сякаш той ще дойде пак
Неразумно преокрих себе си
В купчина пепел и грехове
Отлитам в небето като феникс
Към нечии по-щастливи светове

Неспокойни дни ме следват
Не върви с мен
Необичани хора споделят
Моя неспокоен ден

И днес, когато ме попитат
Дали полетът ми продължи
Истината е, приятелю,
Че живея неспокойни дни

Небето и земята

2007-06-24T15:49:00.001+03:00

Тихо всяка сутрин се събуждам с теб
С плахата надежда да те видя пак
Очите ми са празни, когато не докосват теб
И когато топлотата ти не убива моя мрак
С лека усмивка, но с много печал
Забравям за теб и заспивам пак
Със смиреността на погубената мечта
Само слънцето прави ми знак

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Всеки нов ден, ме натъжава и плаши
Не мога да се преструвам, че не ме боли
Всеки нов миг, всички илюзии наши
Пак карат моята душа да скърби
Ти сякаш не чуваш нищо от това
Живееш далеч, но толкова близо в мен
Ти сякаш си се отказала сега
Да преследваш новия ден

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Аз ти пращам полетът на птица
Аз ти пожелавам по-добър живот
Така далече сме един от друг
Аз огъня за твоята свещица
Аз те избягвам за твое добро
Но сега ти трябва да дойдеш тук

Само с теб бих посрещнал зората
Ние с теб сме като небето и земята
Само с теб бих бил неочаквано приятно
Знам, светлината те открива някакси невероятно
Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Мелодия

2007-06-24T15:48:00.003+03:00

Скъп спомен, отдавна забравен стих,
Започвам наново, дано този път се подобри.
Началните акорди на пианото леко звучат,
Сякаш тишината пак взема връх.

Препрокривам се с тази мелодия.
Леко, игриво върви песента.
Отпечатвам тук на пианото,
Тихия звук на любовта.

Тъжна песен, но с много по-добър финал,
Момичето не е същото, поетът го е съзрял.
Припева скрива нейната сляпа самота,
А тънките ридания ни връщат през пролетта.

Откривам болката с тази мелодия.
Леко, игриво върви песента.
Нежните докосвания са винаги видими,
Но ти си сляпа за тези неща.

Тъмнина се разстила в звуците неизречени
Певецът се връща към мислите си отвлечени
Финални акорди на пианото звучат
Странна мелодия и този път

Магия

2007-06-24T15:48:00.001+03:00

И когато пак затворя очи,
Там пак ще си ти
И когато нашепна твоето име,
Чакам те - ела, вземи ме

Нося се по облаци след тебе.
Ти ме дърпаш с невидимо въже.
Ти се превръщаш в любовта за мене,
Карайки ме да се чувствам толкова добре.

Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.

И когато падне нощ
Аз заспивам с мисълта за теб
И когато дойдеш пак
Във съня ми пак откривам те

Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.

Аз обичам твоята магия,
Целувайки образът ти благ.
Аз не мога да се крия,
Сънувайки, че си моя пак.

И когато пак отворя очи,
И това ако не си ти,
Ще се откажа да те търся.
И когато си до мен,
И когато съм пленен,
В мечтите ми ти властващ.
Нося се по облаци след тебе.
Ти ме дърпаш с невидимо въже.
Ти се превръщаш в любовта за мене,
Карайки ме да се чувствам толкова добре.

Аз обичам твоята магия,
Оставяйки ме без дъх.
Обичам те, не мога да го крия.
Омагьосваш ме всеки път.

Аз обичам твоята магия,
Целувайки образът ти благ.
Аз не мога да се крия,
Сънувайки, че си моя пак.

Нося се по облаци след тебе
Следвам те на колене
Ти властващ над всичко в мене
Толкова ми е добре

Лъчите образуват дъга

2007-06-23T22:31:00.000+03:00

Всяка паднала капка вода,
Всяка частица от този дъжд,
Лъчите образуват дъга,
Която се вижда веднъж.

Всяка усмивка на скъп човек,
Всички нови светлинни лъчи,
Сякаш небето се докосва до теб,
Давайки живот на твоите мечти.

Всяка утринно-тиха роса,
Сякаш втечнен е твоя нов сън,
Сякаш капките по тази трева,
Образуват морето навън.

Всеки нов ранобуден ден,
Всичко, което поисках е тук,
Всичко се радва вътре в мен,
Макар, външно да не издавам и звук.

Всички чудеса, които виждаш навън,
Всичко, което докосваш с ръка,
Светлина, идваща от твоя сън,
А лъчите образуват дъга.