От един цял живот,
От една твоя глуха идея
Да станеш велика поетеса
Пиши си спокойно
Няма да се смея
Времето ще ти даде награда
И аз и ти - кой каквото направи
За мен просто да те гледам -
Н а с л а д а !
Само в твоите красиви очи
П р о з о р ц и
Велика ти душа страда
А къде беше ти,
Когато моята те обикна?
Стих ти подадох - ти дори не откликна
Любов ти предложих - ти дори не погледна
За тебе е първа,
Но за мен тази поема е последна
За егото ти или за моето его...
От цял един живот
Как избра срещу мене да вървиш
Сърцето ми още стене -
К ъ р в и !
Ти тепърва започваш
И сега си вървиш от всичко.
Виждам, готова си да спечелиш победа
Но каква ще е тя, когато
Никой не те гледа?
Нима сме врагове, защото не сме заедно?
Или всички страхове
Или всички награди...
И от този един живот,
Ти ме научи да обичам, а аз да твориш
Всяка секунда с внимание
Ако се измориш, положи старание
Д а з а с п и ш !
И в съня ти ще дойде нова муза
Нова сълза по твоята буза, една
Сякаш от мене пратена чрез съня ти
От този миг, само ще чувам смеха ти
Продължавай напред, ти си го заслужи
Да се възнасяш над всички със стих
Но не Ти,
А аз победих!
четвъртък, 28 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар