Блъснах С Колата Недялко Йорданов

Курса за шофьори
изкарах с пълно шест,
но няма да познаете
Какво ми се случи днес.

Карах с колата
да я пробвам аз
из най-задръстените
улички в Бургас.

Дори и да внимавам,
все някой ще ме засече -
трабанче без спирачки
или баровец с Порше.

Но на мен така се случи -
на "Стефан Стамболов",
да блъсна с колата
Недялко Йорданов.

Той ,поета виден,
с нетрадиционно облекло,
с шапка и тъмни цаиси,
си кара колело.

От насрешното излезе
и тръгна срещу мен.
Какво можех да направя
аз - маниак откачен.

Дадох газ и на пета
засилих се от раз:
целта ми беше ясна -
Поета от Бургас.

Той жално ме изгледа,
опита да отбие,
но както и в КАТ знаят -
от мен не може да се скрие.

Нацелих го фронтално
и полетя той напред.
Сигурно е мислил -
тоя не е в ред.

Падна на тротоара
и стана като нов.
Явно съм нацелил
Недялко Йорданов.

Изтърси се и рече:
"Къде гледаш бре дете?!
Тва не ти е Монца
и не караш ти Порше".

Геройски ме напсува
и с поглед тъй суров.
Пак сгазих лука -
Недялко Йорданов.

Хората до мене
уплашени крещят в хор -
за миг самият аз
Сякаш попаднах във затвор.

Но поета ме изгледа,
тегли ми една:
"Гледай повече ,
да не се повтяря това".

Обещах му ,хора,
т`ва е поетическа любов.
Дано да не блъсна пак
Недялко Йорданов ...
...
И дне с щом подкарам
старата ми лада,
оглеждам се добре,
дано никой не подстрада.

Макар и злобен,
аз още съм на лов,
надявайки се пак да блъсна
Недялко Йорданов ...