неделя, 24 юни 2007 г.

Небето и земята

Тихо всяка сутрин се събуждам с теб
С плахата надежда да те видя пак
Очите ми са празни, когато не докосват теб
И когато топлотата ти не убива моя мрак
С лека усмивка, но с много печал
Забравям за теб и заспивам пак
Със смиреността на погубената мечта
Само слънцето прави ми знак

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Всеки нов ден, ме натъжава и плаши
Не мога да се преструвам, че не ме боли
Всеки нов миг, всички илюзии наши
Пак карат моята душа да скърби
Ти сякаш не чуваш нищо от това
Живееш далеч, но толкова близо в мен
Ти сякаш си се отказала сега
Да преследваш новия ден

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Аз ти пращам полетът на птица
Аз ти пожелавам по-добър живот
Така далече сме един от друг
Аз огъня за твоята свещица
Аз те избягвам за твое добро
Но сега ти трябва да дойдеш тук

Само с теб бих посрещнал зората
Ние с теб сме като небето и земята
Само с теб бих бил неочаквано приятно
Знам, светлината те открива някакси невероятно
Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Няма коментари: