Пътя ми е грешен
Но поемам натам
Очите ми се затварят
Но не ми пречи да знам
Че където и да съм ще те пазя
Тук в моето изморено сърце
Няма ли как да научиш
Че ме караш да се чувствам
Толкова добре
Аз познах лицето ти в мен
Познах че и преди си била тук
Аз харесвам как ме гледаш
Но вероятно съм луд
Дори и за миг да те видя
Загубвам страха си ,но те
Не забелязват че ти ме
Караш да се чувствам
Толкова добре
Знам ,че не ме познаваш
И вероятно не би могла
Но знам ,че ти прощавам
Защото съм бил в това...
Знам ,че едва ли ти пука сега
Но още копнея за един поглед поне
Знам ,че не трябва да бъдеш сама
Защото ме караш да се чувствам
Толкова добре
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар