Лунна Светлина

(дует с Ани)

Щом нощ настане в моя свят
В тишината пак нахлува хлад
Отчаян от луната, аз не спя

Потънала във мисли пак горя
Отчаяно търся лунна светлина
Как душата си от мрака да спася?

Аз цял живот живея в мрак
И чакам, да дойде луната пак
За да ме измие със светлина

Пред нейния облик глава да сведа
Мъката в сърцето да освободя
Да намеря дом за моята изгубена душа

И първия лъч ме освобождава
Първия тих стон в мене кънти
Над леглото ми падат нови лъчи

В светлината се губи светът
Събужда се с него любовта
Нощта погълва деня
За да отстъпи място на пълната луна

Секунда, миг дори в тъмнина
Падат звездите, оставам сам
Колко неземна е тази луна
Как искам да стигна до там

Да докосна с пръсти красотата мечтана
Да ме обгърне светлината желана
Да се почувствам обичана от таз лъжлива луна,
Макар че ще изчезне със новата зора...

Светлината лекува всичката болка
Болката на отминалият ден
Към небето поглеждам, стига да мога
Да видя парченце от мен

А там стои тя,непоклатима
Със поглед, проникващ във мен
И призовава ме като нежна любима
"Нека заедно посрещнем болката на новия ден"

И протягам ръцете си към нея
Мислено я докосвам с очи
Да си мечтая да я имам, аз не смея
Защото пак ще ме боли

И отново сърцето от мъка прелива
Отново сълзата гореща напира
Обзема ме омразната болка парлива...

Ти не можеш да имаш всичко
Но сега владееш част от мен
Аз не разбирам от красота
Но с теб съм променен

На лунна светлина се отдавам всяка нощ ...