Мислейки, че теб прегръщам

Забравих как се казвам
Загубих своя дом
Отрекох се от всичко
Вече съм просто фон

Зарекох се да лъжа
За да не разбереш ти
Че толкова обичам
Красивите ти очи

Не знам какво да ти кажа
За да те накарам да бъдеш с мен
Не знам дали си струва
И се чувствам променен

Променен, но с добра цел
Аз имам нужда да помисля
Искам да спра за миг
За да мога пак да искам

Къде оставих си сърцето?
Къде загубих своя сън?
Нима светът се преобръща?
Нима пада върху мен небето?
Нима съм сам отвън?
Мислейки, че теб прегръщам...

Запомних, че все пак съм жив
Затъжих се за всичко свързано с теб
Не искам да се променям
Или да вложа всичко в ред

Може би така е правилно
Да сме в светлина и в мрак
Да се моля да те имам
Но от теб да бягам пак

Къде оставих си сърцето?
Къде загубих своя сън?
Нима светът се преобръща?
Нима пада върху мен небето?
Нима съм сам отвън?
Мислейки, че теб прегръщам...

Нима няма кой да ми го каже
Нима никой не знае за това
Защо никой не иска да си признае,
какво за него означава любовта?
Нима съм единствения тук
И никой не може да обича всеки ден
Защо само аз мога да призная,
че любовта не може да обича мен?

Къде оставих си сърцето?
Къде загубих своя сън?
Нима светът се преобръща?
Нима пада върху мен небето?
Нима съм сам отвън?
Мислейки, че теб прегръщам...