За любовта на хората, свише

Преди много, много години,
Живяла на този свят една принцеса прекрасна:
Косите и били златни, очите и били сини,
Била чудно красива, но и дълбоко нещастна.
Времето си отлитало, но тя вехнела самотна,
Нямало принц, ни благородник, ни просяк дори
Да се влюби в нея. Може би със страхотна
Обич той да я дари.

Бързо годините си минавали, времето летяло.
С дните принцесата вече губела за любов надежда.
Всичко тъжно и красиво в нея сякаш остаряло,
Тя дори не смеела навънка да поглежда.
Царят, нейния баща, пратеници пратил да намерят
Достойни графове, принцове, херцози или велможи.
Да плуват реки, да тичат, дори да се катерят,
Но да не се връщат без кандидат възможен.

Що ли правил, що ли струвал, всички тези години, царя,
Какви ли кандидати не търсил, разпитвал или преглеждал,
Но дъщеря му на всички красавци със сърце не отговаря,
Сякаш тайно оставала си тя, с една крехка надежда,
Някой ден самия Той да я открие - без да бъде принц ли що ли.
Може да не е богат и властен, може да е свинепас дори,
Но сърцето и да подскаже, че 'Той е' , като с парола.
Някой да може не баща и, а сърцето и да впечатли.

И когато били преминали през всички принцове вече
Дошла най-добрата в царството орисница да орисва
Отредила тя: "Царската дъщеря нека бъде пусната далече,
Тя сама да дири своя бъдещ мъж, тука да се върне само
Когато го е намерила и с него е в едно щастлива"
Принцесата била скептична към подобно приключение
Но царя преглътнал за беда чашата горчива
И я пуснал да скита, сама да дири за себе си спасение

През десет хълма, тя вървяла, изморена и гладна,
Не намерила извор, не намерила кладенец или чешма,
Но стигнала рекица, навела се, защото била жадна,
Отпила дълги глътки от бистрата и чиста вода.
Чула окото себе си глас дрезгав и почти страшен:
"Ей ти, принцесо незнайна, ето ме тук - в реката, жабока,
Някога аз бях прекрасен принц, войн смел и безстрашен
Бях владетел на царство, а сега владея само потока."

"Целуни ме и ме превърни какъвто бях по-отпреди,
Ще ти се отплатя с каквото сама си пожелаеш,
Но не забравяй, че в жаба ще се превърнеш пък ти
На моето място ще дойдеш да властваш!"
Нямала време за интриги или размишления,
Тя го целунала и в миг ролите били сменени.
Сърцето и сякаш спряло да тупти, да прави повторения,
Но била грозна зелена жаба, останала без спасение.

"Дума съм дал, бивша прекрасна принцесо, сега - жаба,
Каквото ти сърцето ти най-много желае, аз ще изпълня"
А принцесата, вече истински, лудо и дълбоко влюбена,
Пожелала си принцът да се ожени за нея...

Как завърваш разказа ми ли? Трябва да има поука...
След дни в царството на възстановения принц,
Раздирано от веселия, тържества, изобщо никаква скука,
Обавили сватбата на царския син и на жабата.
И точно преди свещенника да ги венчае, спрял го царят им:
"Ти принцесо, омагьосана на жаба, изпълни магическата повеля -
Целуна, без да търсиш власт и красота, по начин непоколебим.
Моя син, прокълнат на самота от най-жестоката ни фея"

"Сега той за теб ще направи чудо -
Ще те целуне и пак принцеса ще си ти,
Любовта ви - обичайте се лудо,
Нека грее във вашите души!"
С тези думи бяха благословени, двама самотници бивши,
А сега деца мои, идете по света и разкажете
За любовта на хората, свише...