В едно бъдещо време

Изпитваш страх, когато тя ти говори и те гледа в очи,
Неините думи сякаш пробиват дупка в твоето сърце.
Изпитваш преклонение, цялата ти душевност кърви,
Но може би, тя вече е забравила всичките ви спомени.

Никой не ти каза, че тя ще дойде и ще те заговори първа
И нейните думи, ще те върнат с много дни във времето назад.
Никой не ти каза, че тя ще те открие твоята душа мъртва,
Защото ти вече я мразиш и обичаш, повече от целия свят.

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?

Изпитваш себе си, когато тя се извинява за преди,
Защото си грешал за нея, и си я обидил безпричинно.
Изпитваш нейните думи, сякаш огън гори. Твоите искри
могат да се прокраднат между вас все тъй невинно...

Никой не ти каза, че тя ще ти се усмихне за първи път от години
И ти не разбра, как да реагираш на нейната радост.
Никой не ти каза, че тя ще заплаче и ще каже "Прости ми",
Защото всеки е бил нараняван в своята младост.

Аз първи трябваше да се завърна тук,
Да ти кажа, че всичко вече е наред,
Ние дори не си говорихме напук...
...Винаги бяхме един от друг.
Аз може би първи трябваше да реша
Да ти кажа, че всичко ще бъде наред,
Ние дори не си скривахме страха
Аз сякаш винаги бягах към теб
Винаги бягах към теб

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?