Колко пъти може човек да те открие
Загубила посока, вървейки сама?
Колко болка още ще изпиташ, скъпа,
И дали ще намериш пътя през нощта?
Ползвайки простички нежни думи,
Ти описваш разликата между нощ и ден.
Да, ти си обикновенна поетеса,
Но ти накара да трепне нещо в мен.
Колко пъти си почвала отначало
Да пишеш, след поредния провал?
Колко много нощи си седяла
На терасата ти, изпълнена с печал?
Изричайки простичките нежни думи,
Ти все пак намираш римата и започваш пак
Да, ти си неумолима, като страдаш,
Но трябва ли сама да седиш в този мрак?
И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай натам.
След хиляди знаци и думи
Ти отново си перфектна, знам.
Колко пъти, утрото те събужда рано,
Не разгадала тайните си през нощта?
Лек ветрец се опитва да те погали,
Но освен летния бриз, пак си сама.
Измисляйки простички нежни думи,
Ти можеш да откриеш и за тебе стих.
Да, ти си неописуемо красива,
Но дори и аз един куплет ти посветих.
Колко хора, през деня те видяха:
Разстроена, уморена и с мисли дълбоки?
Никой ли от тях не си призна,
Че понякога всички са толкова жестоки?
Забравяйки простичките нежни думи,
Те сякаш са откраднали от самата теб.
Да, ти се себераздаваш на всеки,
Но заслужаваш и за себе си поет.
И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай натам.
След хиляди знаци и думи
Ти отново си перфектна, знам.
Да, след като вече спиш, аз си отивам,
Няма смисъл да затваряш очи.
Любовта понякога не изглежда красива,
Но за мен перфектна си ти
И след хиляди знаци и думи
Не спирай, продължавай на там
С простичките нежни думи
Ти отново си перфектна, знам
неделя, 24 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар