Ангелските ти криле се разпадат.
Твоите очи оплакват края на света,
Но твоите кървави сълзи попадат
В тихия рай, създаден от съня.
Ангелските ти ръце се уморяват
Да правят добрини и забравят за света.
Някъде в теб те си прощават,
Че сами се лишиха от своята свобода.
Твоя път, за мен е гъста гора,
Има ли път през сърцето ти?
Дяволската ти любов ме убива,
Тя е по-силна от любовта на дете.
Тя е даже от отрова по-горчива,
Разяжда ме отвътре, в моето сърце.
С дяволския ти поглед ме изгаряш,
Очите ти диви, ми оставят следи.
Самата ти не можеш да се повтаряш
Огънят в теб не спира да ме гори.
Твоята любов не ме стига сега,
Има ли пауза в сърцето ти ?
В мрачната сутрин, рано,
Ти ме убиваш и с добро и с лошо.
Мълчиш на трупа ми и
Дори не плачеш,
Ти дори не плачеш за мен.
В мракът на пустото ти сърце,
Ти ме убиваш отново и отново.
Мълчиш на трупа ми и
Сърцето ти спира,
Сърцето ти спира да бие.
неделя, 24 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар