Истинска ли е?
Тя се загубваше пред мен в мрака.
О, как очите и се пълнеха със сълзи,
Сякаш не иска да остане, но чака.
Чакаше сякаш нещо да се промени
Тъжна ли е или просто няма надежда?
Какво би станало, ако и подам ръка.
Вече дори не се опитва да поглежда
Дали идва някой в тази тъмнина.
Истинска ли е,
Или нощта над града я е създала?
О, как искам да е тук до мен.
Може би и тя е разгадала,
Че само аз я гледам уморен.
Тъжна ли е или просто не показва чувства?
Понякога сърцето има нужда да помълчи.
Какво ли и пречи за миг да се отпусне,
Да махне с ръка и да продължи ?
Истинска ли е,
Ще запази вътрешното си спокойствие.
О, как искам тя най-после да разбере,
Че животът не е само тъга, а и удоволствие.
Да си зададе на себе си "истинска ли е?"
събота, 23 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар