Бъркаш
Този свят не ти стига
За теб е отворена книга
Този живот
Мълчиш
Този свят те подтиска
Но сякаш живота те иска
Твоя народ
Когато свърши твоето небе
Светът ти сякаш пропада
Чувстваш се доста по-зле
И цялата ти душа страда
Стоиш
Настрана от проблемите
Те са сякаш за "големите"
И те ще ги рещат
Градиш
Своя необичайно тих свят
Тук на улицата, в твоя град
Всички мълчат
Когато свръши твоята съдба
Светът ти започва отново
Сърцето ти се изпълва с тъга
И страдаш ли, страдаш сурово
Твоят свят е създаден от идеи
Той няма нужда да съществува
Той няма граници и не служи
На нещо и не робува
Твоят свят е твоето местообитание
Твоето спасение от тъгата
В него не изпитваш страдание
Макар да е изграден от самотата
неделя, 24 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар