Скъпа,
Ти виждаше всичко хубаво в мен.
Ти ме наричаше с стотици нежни имена.
Ти не ми даде повече от ден,
Но аз не съжалявам за това.
Скъпа,
Ти се опитваше да натрупаш опит,
Сякаш аз бях в нечия игра,
Сякаш това за теб бе просто хоби
Или сякаш си казала шега.
Скъпа,
Твоите игри добре разбирам,
Виждам когато плачеш с фалшиви сълзи,
Но в лукавите ти очи съзирам
Най-добрия прийом от твоите игри.
Скъпа,
Опитваш се да си направиш "щастие".
Е, но то не идва като чрез магия.
Жалко е, че лесно изпадаш в "забрава"
И не помниш урока, как да го откриеш.
Скъпа,
Всичките ти желания са да си богиня.
Сигурно с нещо си заслужила това,
Може би си свята като монахиня,
Или дори не си опитвала Греха ?
Но скъпа,
Всевиждащата любов не съществува,
Тя се намира само в очите на незрящ.
И само незрящ може да я рисува,
Но и да не вижда огънят искрящ.
И скъпа :
Няма смисъл да се опитваш отново -
Не ще можеш да върнеш миналите дни.
Дори и сляп, аз осъзнах сурово,
Че поне са честни моите очи.
Накрая скъпа -
Пожелавам ти безоблачно небе
Не, не се страхувай от бурите.
За да те нарани поне една
Трябва да имаш сърце...
неделя, 24 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар