Знам

Краката ми се лутат надолу, надолу
Пътят ми не се вижда, но вървя ли, вървя
Ръцете ми се отлепят от тялото мое
Но като падам, сякаш не знам за това

Очите ми плачат, все тихо, все тихо
Сълзите ми поливат този небесен свод
Устните шепнат: "Не обичам, не обичам"
Знам, че пропадам пак, губейки този живот

Лицето се разпада на парчета, парчета
Но сърцето ми стои все смело, все смело
Съдба ми все пак ми се подиграва
Знам, че останах поне с гордото чело.

Тялото мое отново го губя, го губя
Но душата ми пак си остава, остава
Криле ми поникват, размахвам и бягам
Знам, че избягвам отново тази забрава

***

Земя не ти достига.
Въздуха те задушава.
Тялото го губиш,
Душата ти остава.
Слъцето ти пречи
Да виждаш всичко там.
Мисля, че си мъртъв.
-Знам.