Вероника Марс

Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано-разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак?

Виждам страха в лицето ти, макар, че вече не си ти.
Отвори очи и със смелост го изкарай далеч навън.
Преодолей целия свят и нарисувай отново своите мечти,
Животът е по-добър, ако не всичко се случва на сън.

Знам, колко са жестоки всичките останали хора,
Как разбиват всичко човешко с тяхната вечна злоба,
А хората, като теб, които нямат своята опора
Продължават да се борят срещу тази вечна прокоба.

Питала ли си се някога, как ще завърши всичко?
Дали хората ще запомнят Вероника Марс - техния враг?
Ходещо гордо с вдигната глава, смело момиче,
Намерила сили срещу всички да се изправи пак?