Ти танцуваш на лунна светлина

Аз бях в тъга и страх.
Толкова много сълзи видях,
Но само не разбрах.
Как може да си една от тях?
Веднъж, ти ми каза "Хей,
Продължи живота си, живей! "
Но така и не разбрах,
Дали ще бъда, човека, който бях.

Ти ми вредиш изцяло,
Ако аз съм в черно, ти си в бяло.
Ти направи нещо и се промени.
Намрази всички - родителите си дори.
Повярва в някаква лъжа.
Повярва, че играя с теб игра.
Сама се виж в огледало.
Може би сърцето ти е спряло.

Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш, че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш.
Ти не можеш, ти не искаш да разбереш.

Аз знам, това е края,
Не искам повече да те желая.
Но нещо вътре в мен,
Показва колко съм ранен.
Дори да те видя пак,
Някакси ми правиш знак.
Аз не мога повече да трая,
Обичам те и те желая!

Защо всичко се прецака с нас,
Нима ни липсваше и страст ?
Защо обърна гръб на всички,
Нали не си като "яките женички" ?
Какво те накара да ме мразиш
Защо от "обикновенните" се пазиш ?
Нима за теб всичко беше мит.
Имаш поглед мразовит.

Аз бях в тъга и страх,
Но съм повече от всички тях.
Умея да те разбирам,
А не да играя и да позирам.
Аз бях и пак ще съм.
Няма да нахлуваш в моя сън.
Това, което не разбра,
Че сама лъжеш се сега .

Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш, че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш
Ти не можеш, ти не искаш да разбереш.