Отречи се от фалшивите икони

Аз мислех, че за света няма правила,
Правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
И разбиваме бавно и жестоко дните си.

Аз мислех, че всеки може да се влюби,
Да създава само живот и радост сред нас,
Но как се обръща живота, когато загубим
Сърцето си и над себе си нямаме власт.

Аз мислех, че живота ще ми поднесе
Нещо необикновенно, нещо вече различно,
Но останах излъган, затворен в страхове,
Без желание някой друг освен мен да обичам.

Аз мислех, че искам да не живея сам,
Но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
Със своята нежност и вълшебна тишина.

Отречи се от фалшивите икони -
Божествения дъх на милиони,
Закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
Нека с теб пак бъдем шампиони
В живота, любовта и в страстта.

Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешките се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
От новите ми лични битки непримирими.

Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
Винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
Винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.