Странджа

Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта.

Рано съм от там откъснат, там бе моят първи дом.
Отлетя отдавна времето по своя далечен небосклон.
Ято птици натам отлита също, да търси своя път.
Търся спомените си прашни, търся своя минал кът.

Навсякъде ме следва тази духовна сила,
А когато, че болката ме е надвила,
Разочарован от липсата на моя въздух чист,
Амброзия, течаща в незнаен поток сребрист.

Лицето на красиво момиче го носи тази планина
И ехото все по-силно вече пее песента.
Цъфти животът тук, всичко е изкъпано в роса,
Аз и наситения пейзаж на Странджа-планина.