Имаш нужда от песен
Всяка малка частица от теб да празнува
Всички объркани мисли
Накарай всичко в теб да танцува
Защото иначе няма да мога
Да продължа напред
Всичката тази тревога
Пак се надига у мен
С моята музика пея
В ритъма леко поклащам глава
Всичко наред е с нея
Сякаш не виждам света
И тя от него ме спасява
И от мъката безкрайна,
Трудно е да я забравя
И да я запазя в тайна
Всичките нови надежди
Но сякаш певеца вижда смъртта
Опитвам се да се усмихна
Но той ми отвръща с тъга
И усмивка, но покрита със сълзи
Която казва, че това е истина,
И макар дива болка в мене да пълзи
Усмихвам се и аз, замислена
С тъжна усмивка продължавам да пея
Тишината отново ми е враг
С цялата си чиста душа копнея
Да видя в нея надеждата пак
И макар че далече е тя
До мене достига лъч от нея
И не искам да живея в самота,
За приятели започвам да копнея
Колко по-щастлив би бил света
Аз пея, но сълзите напират
И дълбоко в моята душа
Сякаш нови надежди извират
едва сега, когато те виждам до мен,
разбирам смисъла на борбата,
и чувствам идващия нов ден,
и пея златна песен на зората
С новите слънчеви лъчи
Откривам те теб и ликувам
Защото с мен ще споделиш
Танца и ще танцуваш
И двамата, носещи знание
За всичко и нашата истина,
Заплатено скъпо със страдание,
Танцуваме смислено безсмислени…
събота, 23 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар