Андреско Гарибалди

Колко пъти през този мой живот
Ще се уча да разбирам и обичам.
Колко хора ще ми кажат още,
С кое от многото си имена да се наричам.

Първият ден на годината:
Аз затворих си очите.
Скрих това, което съм.
Промених всичко, без мечтите
И започнах този сън.
Търсех себе си- като под вола теле.
Опитвах се да се осъзная,
Да бъда по-добър поне.
Като наказание се появи и съдбата,
Прати ми суровата си присъда,
Да съм до някого,
И никога с него да не бъда.
Пропилявах си времето през дните,
Пропусках всеки шанс от страх.
Станах най-мизерен сред слугите
Макар, да бях най-висш сред тях.
Вятъра не носеше незнайно къде
Въртях се, лутах се - загубен.
Паднах мощно на колене,
Без идея да си имам, какво стана с мен.

Историята се повтори:
Срещнах някого отново,
Но колкото и да го исках
Вече знаех, че не мога.
Интрига имаше голяма -
Доста хора в нея призовах,
Но когато знам, че надежда няма,
Пак изполвах всички тях.
И Съдбата всевластна,
Пак ролята си изигра,
Пак играта ми опасна,
Ме изхвърли на брега.
Колкото и да се опитвах
Да бъда някой с друга личност.
Винаги се изпълвах с тревога,
Но никога не бях различен.

Последния ден на годината:
Открих себе си чрез ново име.
Нова надежда или ново лице.
Всеки път щом нещо има,
Усмихвам се и ми става по-добре.
За последен ден това е много,
Да се преродя и да започна.
Да започна нещо реално, нещо ново.
Бях открил какво ме води.
Все напред и във вярната посока.
Напук на всички нови моди,
Аз пих направо от потока.
Днес е края на тъжната година,
Днес приех ново име и Съдба,
Тръгвам - надалеч ще замина,
Но ще се върна есента...

Колко пъти през този мой живот
Ще се уча да разбирам и обичам.
Колко хора ще ми кажат още,
С кое от многото си имена да се наричам.