А ти просто си бил обичана някога

Голям пуст град,
Където всеки цвят,
В сенките на разбитите илюзии гние.
Помня когато бях млад,
Сякаш имах целия свят,
Но Тя май продължаваше да се крие.

Със сдържан смях,
Дори когато беше с тях,
Със своите приятели дори мълчеше.
Дали изпитваше страх?
Дори смехът и плах,
Не се възпламеняваше и не гореше?

Не, аз не те търся вече.
Не се налага знам това,
Но винаги ще те намирам,
Защото ти за мен си Тя.

Голям пуст бряг,
Където някога бях,
Търсейките из многото хора.
Вълните от прах,
Дори времето спрях,
За да те погледам с умора.

Мечтите ни са различни,
Но не мечти ни делят.
Ако с теб сме две птици,
Те в различни посоки летят.
Душите ни са сковани
От многото хора, шум и вода.
Не те търся, но пак в теб
Намирам моята Тя.