Аз никога не съм бягал от любовта

Обърнала глава настрани, далеч от обичта,
Твоите очи търся нещо ново в мрака.
Какво ли толкова вечно ни дели?
Никога не си плакала, не си била сама,
Но ето че и този момент го дочака.
Дочака и твоята любов да отлети.

Красотата ти, да я предадеш на други.
Красотата ти, да не ме виждаш сред нея.
Ти се смееш през сълзи и тъжни гримаси,
Но мога ли, в твоя луд тон и аз да се смея?

Аз не мога да знам, какво ти има,
Ти сякаш си превърната в сълза -
Самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.

Аз се обърнах към теб за съвет,
Да те чакам ли да спреш да оплакваш
Съдбата си и да се преродиш.
Аз преобърнах в теб желанието за утеха,
Която самата ти търсиш,
Да се опиташ да се успокош
От болката и мъката да се отърсиш.
Не спирай по пътя си сама, дай ми ръка,
Не е нужно, да те боли вечно, нали?
Дай ми шанс, да те разбера,
Да видя твоите нови очи...
...Без сълзи...

Аз не мога да знам, какво ти има,
Ти сякаш си превърната в сълза -
Самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.

Аз не мога да знам, какво ти има,
Въпреки, че те познавам като си сама.
Сега си опасна и не предвидима,
А аз никога не съм бягал от любовта,
Аз никога не съм бягал от любовта.