Тихо е, тъмно е

Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта.

Лекият полъх им носи морска наслада.
Тя се отдалечава, губи се вече напред,
Той сякаш в някакъв друг свят попада,
Това е, защото не може да има теб.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

В сенките плуват страшни отражения,
Не можеш да различиш любов от печал.
Няма да разбереш нечии красиви намерения,
Докато Тя не извади своя двуостър кинжал.

Съдбата ги разделя на две различни посоки,
Но пътя пак ще ги събере заедно на сутринта.
Само във войната и любовта, хората са жестоки,
Те просто обожават да доминират в тази игра.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

На сутринта, къде ще се събудиш?
Ще има ли някой, тогава, до теб?
Знаеш, през нощта можеш да се влюбиш,
Дори и сега да продължиш напред...