Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение

Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
Да създавам разни странни неща.

Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
Летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
Нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.

Ах, как ме мразя и лудите и нормалните.
Как обръщат лицето си,
щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия,
затова ще ти напиша стихотворение.

Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
Колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
Надолу отивах, но всъщност
Летях...

Аз съм твой най-верен и вечен фен
След тебе вървя, но ти винаги бягаш
Не оставяш дори малко милост за мен
А аз толкова неща ти дадох,
Приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...

Ах, как ме мразя и лудите и нормалните.
Как обръщат лицето си,
щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия,
затова ще ти напиша стихотворение.

А сега за публиката на това лудо шоу,
Да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
Да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче
За да оправдая тези два лева вход...