Намираш ли муза в сърцето?

Ти дишаш от моето време, от моя сън.
Моите копнежи, моята радост и моя живот.
Ти пишеш стихове, излизаш нощем навън -
Твоите думи се раждат без излишна любов
И тяхната истина се губи между римите

Ти взимаш от капките дъжд самотата им
Въпреки, че са хиляди и винаги мощни
Ти пишеш стихове, като дъжд непоколебим
Твоите думи се не са в дъгата, през тъмните нощи
И в тяхната лирика, ти си намокрена...

Е, пак ли забрави, защо пишеш стихотворения,
Приятелю - писателю - поете?
В хиляди спомени, в хиляди твои намерения,
Намираш ли муза в сърцето ?

Ти пишеш, а другите само копират твоята рима
Властта опиянява, а изкуството горчи
Ти вдъхнояваш и си жестоко вдъхновима.
В думите ти, се виждат твоите искри,
От огъня, който сам аз запалих

Ти не научи за житейските ми драми,
А само за радостта ми
Сълзите ми как копаеха ями
В моето сърце
Ти не изслуша химна на баща ми
А чалгата на гримирани дами
Очите ми са сякаш прибрани
В моето сърце

Е, пак ли забрави, защо пишеш стихотворения,
Приятелко - писателко - поетесо?
Живяла си доста в заблуди и недоразумения,
Намираш ли си муза в сърцето?