Изгаряща игра,
Ръка за ръка, с теб вървим,
Леко над града,
С теб сега можем да решим
Да се обичаме ли
Или веднага да се разделим?
От всичко уморени,
В тъгата си заедно да заспим.
Не ми давай своя тон,
Имам в сърцето микрофон
И на него аз ще запея.
Аз в песента си с теб разбрах,
Да пея на плейбек е грях
И сега отказвам се от нея.
Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.
Улисана в песента,
Ти започваш бързо да крещиш,
Но не се разбра,
Дали вярна можеш да стоиш
Без бисове и лъжи.
Дори стиха не можеш да продължиш,
Но все пак искаш ли
В тъгата ми да легнеш да спиш?
Не ми давай своя тон,
Имам в сърцето микрофон
И на него аз ще запея.
Аз в песента си с теб разбрах,
Да пея на плейбек е грях
И сега отказвам се от нея.
Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.
Не казвай, че съм виновен,
Не казвай, че грешно пея аз.
Не ме дръж отговорен
За всичко това за нас.
Не казвай, че си права,
Не продължавай сама с този звук.
Животът ни продължава,
Но нека с теб спрем до тук
Мила,
Нека спрем до тук.
Ти искаш всичко.
Ти искаш някой друг.
Мила,
Нека спрем с това,
Ти искаш да бъдеш
Главната в тази игра.
четвъртък, 28 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар