В страха ти се ражда римата.
В поемата, скри се ти.
В последния ден на годината.
В последните светли звезди.
От предишните чувства запазена,
От всякъде лъгана и разплакана,
От хората обичана/мразена,
От невярващите в Бог - чакана.
И стиха ми с теб ще завърши,
И римата ми с теб ще се стопи,
И скоро година ще се навърши
От както ти сама ми прости.
А лятото тепърва в Бургас ще идва,
А твоите очи в моето стихче сами
Ще отправят към небето тиха молитва.
Там ли си, където искаш да си ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар