Имам

И хлопна вратата пред мен,
изчезна твоето лице от моя взор.
исках моя дух несломен.
исках да избягам от твоя затвор.

Малко не достигна за обичта,
мъничко парченце от сърцето ми.
Можем да избягаме от дъжда,
можем да се издигнем на небето ни.

Ако остане и капка вода по нас,
аз ще я стопя с въздишка,
а ти ще надигнеш отново глас и
аз за теб не мога да пиша.

Мигове сън изляни от небето,
макар пак да се затваря кръга.
Можем да стоплим пак сърцето
можем да избягаме от дъжда...

***

Шепотът под капките дъжд секна,
а влажното далечно слънце пекна
над нашия широк небосклон се роди
светлината и влезе в твоите очи.
Сега огънят в тях танцува ли,
танцува - сърцето ти сякаш кипи.
Единствата болка, която бушува,
бе тази, която отвътре ме боли.