Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха и
всичко бе лъжа.
Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни и
всичко това умря.
Ти си малко неспокойна
за лица си, които разкрих и
всеки би се смял.
Ти си дива и непогрешима
и мълчиш виновно и дълго и
всеки би разбрал.
А аз
Виждам сякаш си прозрачна.
И виждам сякаш си от стъкло.
Готова ли си да нарисувам върху теб
чудовище?
***
Ти рисуваш върху мен
красиви истории, неспазила и
мотивите, скрити дълбоко.
Ти твориш всеки ден,
но твоите думи са стрели и
винаги раняват жестоко.
Ти отключваш себе си
и тъмната ти страна побеждава
светлината, от която съм направен.
Ти си сляпа за всичко,
но все пак за истината имаш очи
и все пак печелиш, когато падам забравен.
А аз
Не дишам когато съм до теб.
И не смея да те изживея отново.
Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
сега си иди...
***
Хей ти,
къде остави сърцето си
Къде се изгуби
из големия град?
Аз ли те
приютих в себе си
Или всяка нощ спеше
по целия свят?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар