четвъртък, 27 септември 2007 г.
Епилог
И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?
Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...
И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.
Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар