Не губи своя цвят

Не губи своя цвят!
Знам, животът ни върти,
губим в ценностни игри
и падаме жалки.
А на този свят
има стотици стари правила,
и всеки се съобразява с това,
да не е различен.

Ако поискаш завинаги пръв,
модата да си определен.
Модата да си цвят-студен,
да нямаш душа, сърце и кръв.

Всички са еднакви,
останали са без души,
и приличат на паднали листа.
Всички са еднавки,
и правят все едно и също,
и следват стадото пред тях.

Не губи своя цвят!
Знам и душата така се губи.
И умът не може да се труди,
ако няма муза.
Вървиш във вечен кръговрат,
имаш предразсъдъци за всички.
Не им даваш да са различни
и слагаш окови.

Ако поискаш завинаги пръв,
модата да си определен.
Модата да си цвят-студен,
да нямаш душа, сърце и кръв.

Водата ни залива.
(всички)
И любовта е красива.
(Когато се отдръпне...
...сме различни)
Цветовете ни остават,
и безцветните се примиряват
да са си същите...

Всички са еднакви,
останали са без души,
и приличат на паднали листа.
Всички са еднавки,
и правят все едно и също,
и следват стадото пред тях.