За "Скакалците"...

Малко бележки към трак-листа на "И скакалците земята покриха" стихче по стихче.

1. Крадла
=> Създадох го като нужда да започна наново творчеството си. Макар, че осъзнавах, колко ще е трудно да намеря нови идеи, нови теми и изобщо нещо ново, което да не ме е вълнувало преди. Но намерих - съчетавайки две истории в това стихотворение - едната, свързана с мен и моят опит, и другата - развивала се пред очите ми, но нямаща нищо общо с мен. Тогава разбрах, че понякога личностните мотиви не са всичко и добрите идеи, могат да дойдат и от другаде, извън главата ми.
-цитат-> Докато тя - изтънчена, сладка и секси не си взе нещо от мен...

2. Едвам носи надежда
=> Написах го като поглед към бъдещето, но в минало време, т.е. като спомен за тогаващния ми светоглед - когато съм бил на кръстопът, винаги гледам, какво ще се случи утре. И то се случи, нещата се промениха, времето се промени. Желанието надеждата да донесе промяната. Малко трудно, но нещата се променят.
-цитат-> Каквото беше хубаво, бързо свърши, а всичко лошо сякаш продължава още.

3. Демони
=> Търсейки надеждата, винаги достигам до момента със спомените. Те са тези, които ме карат да се страхувам от шанса да се повтори отново нещо гадно. Демоните са именно те, макар да изглежда, че става дума за хора. Битката с тях продължава, така или иначе.
-цитат-> имената и лицата се променят постоянно в моята объркана глава

4. Призраци
=> Първия дует от проекта. Написан доста набързо и доста вдъхновено от идеята за идващите битки. Предимно битки с нови трудности в живота на всеки човек. Не казвам, че не харесвам тези трудности, напротив - те са това, от което винаги съм имал нужда. И това, което ме кара да се чувствам добре, вечер преди да заспя, особено знаейки, че играта с тях продължава и на другия ден...
-цитат-> Аз никога не съм бил влюбен преди...

5. Друго его
=> Да, егото... Понякога е доста наложително да го изправим в пряк двубой с нечие друго, за да видим дали си струваме като хора, без значение дали ще спечелим. И почти винаги си доказвам на себе си, че това его е най-силното ми оръжие. Конкретно тук - срещата с нечие друго, което ме привлича и вдъхновява, е просто разтърсваща, особено ако интереса е голям. И ако чуждото его е неподозирано от моето като съперник... но не съперник за нещо, а съперник за надмогване на персоналността си...
-цитат-> Всяко завръщане е причината да живея

6. Вътрешен инат
=> Странно стихотворение е това. Чух интересни неща за него - много хора се припознава вътре. Донякъде това стихотворение е за мен. Но иначе знам как мнозина се чувстват, отказвайки да бъдат, каквито другите ги искат. В това няма нищо лошо, а напротив - това е нещо, с което аз лично се гордея. И нещо, с което аз съм известен... моя инат...
-цитат-> и ме разкъсва с удари, те ме разбиха... и скакалците земята покриха...

7. Не!
=> Винаги съм писал разни неща относно самата поезия или творците. И винаги е било с цел да се открие, какво вдъхновява или не вдъхновява тези хора. Обикновенно е манията за величие или криворазбраното чувство за споделяне. Не мразя тиин-поезията, не мразя любителската поезия... мразя тази, която се опитва да ми каже КАК СТОЯТ НЕЩАТА... сякаш човек не може сам за себе си да разбере...
-цитат-> Някой, по-добър, е създал по-добри версии на твоите мисли

8. Оуу
=> Проекта на Андреско...ммда... Стихотворението е пределно целенасочено към конкретен човек. От двама души и то. Просто винаги се случва така, че хората имат странни критерии за 'хората'. Включително и аз имам такива странни критери, признавам си го, хехе. Но продължавам да се тормозя относно слепотата, всеобщата слепота на любовта. И на нейните хитри странни начини да ни показва, колко нелепа е съдбата, ако и дадем шанс сама да избира събитията. И понякога се получава това...
-цитат-> А принцесата избира този... квартален шут за крал...

9. Срещу мен
=> Самопожеланието тук е да премина през изкуплението на старите ми грешки. По-скоро Денят на страшния съд. Да, доста юридическото тук преобладава, нещо повече - вдъхновението е от опита ми в Правото. И честно казано - и от предишните ми проби в тази тема, явно понякога е добре да се саморефрешвам с самопризнания. Макар и абстрактни...
-цитат-> Нова душа ли надушваш Сатана? Какво би получил от нея, всъщност?

10. Напрежението и искрата
=> Като говорим за рефрешване - това е стихотворението! Нищо, че е ретроспективно някакси. Проекта за него ми се върти в главата от 2006-та. Преминаваха ми, какви ли не идеи, какво ли не се случваше. Две творби - "Напрежението" и "Искрата", от различни сбирки, множество препратки към тази фраза. И сега съм доволен - получи се точно, каквото исках от това стихотворение и то е като обобщаващо за целия ми 'скакалечен' проект.
-цитат-> Както винаги признавам егоцентризъм...

11. Аз съм на другия край
=> И третия дует в проекта. И тук сме с колежката на едно мнение, че любовта е сложна процедура. И винаги ни се спестява леката победа, за сметка на мъчения, терзания и какво ли още не. И опита за бягство 'на другия край' често е фатален, но пък и спестяващ време и усилия. Мисля, че се получи добре като идея тук.
-цитат-> Всичките ми приказки завършват фатално...

12. Сякаш нещо пристига
=> Да, вечната тема за завръщането. Понякога чак ме е страх от нея. В това стихче, което е доста кратко за моите стандарти, просто се оставям на чувствата си. И усещането, че пристига нещо, е вдъхновяващо и плашещо едновременно. Но може би така е по-добре - всеки има нужда от неочаквана изненада, за да му се развали пасианса, но и за да стане по-интересно.
-цитат-> Аз се отказвам да страдам...

13. Както когато...
=> Може би писано като извадка от сън - странно и объркващо. Макар, че емоциите са твърде добре описани, за да говорим за сумнамбулизъм тук. По-скоро е отърсване от проблемите и поглед трезво на нещата и над тях. Което е доста трудно, с оглед на всичките тези 'неща'
-цитат-> Аз катеря планините на нечие себеотрицание...

14. "Избърши сълзите ми" - каза момичето
=> Бързам да уточня, че става дума за реална история. Макар и доста стилизирана и преиначена. Както ви обещах, няма да говоря предимно за мои чувства в проекта, а за по-абстрактни идеи и нечии други тревоги. Но как да съм безучастен към тях, още повече, че ме вълнуват някакси? Как да отстъпя и да отмина нататък?
-цитат-> А другите не биха изтърпели да гледат, и просто биха си тръгнали

15. Кестени, кестени
=> Първото стихотворение, което написах за проекта и първото, което написах за 2008г. Става дума най-точно за желанието ми да пиша отново след дългата почивка, която си бях взел. Имах нужда, имах идеи... и намерих и време и желание - и почнах... Проекта сега е доказателството, че тази творба е изиграла ролята си.
-цитат-> Другите не са важни, защото не те виждат...

16. Какво се случва на героите?
=> Нещо като надмогване на себе си. Просто е трудно да си някого, без да си носиш последствията от това. Без значение добър или лош. Без значение дали го искаш или не. И без значение, че така трябва или не. Не ме е страх да съм себе си, другите ги е страх да съм себе си. Не знам, защо това плаши толкова хора и те не разбират тази чисто човешка нужда. Това не ме прави герой, това ме прави човек...
-цитат-> Случва ли ми се някога да зачеркна себе си, дори без себе си да съм сам, какво се случва на героите? - Откъде да знам...

17. Тишината отпада от тук
=> Да, отпада от тук. Когато почувствам нуждата да изразя себе си - това и правя. Без никакви колебания, дори и да не си струва да го правя. Може би има връзка с другите идеи по-горе, може би е просто вътрешно чувство. Но тази нужда е крайно необходима. Особено, когато не съм писал дълго време, а има за какво...
-цитат-> Лудостта винаги ни въздига...

18. Бъдещето на земните светлини
=> Мисля, че това е идеален завършек на този проект. Идеята ми се роди, прибирайки се един ден, когато вече беше залязло слънцето. Тогава открих, колко е важна светлината всъщност. И нейното присъствие занапред. Мразя тежките емоционални моменти, особено, когато носят нови след тях. И тук просто прекъсвам този порочен кръг и чакам бъдещето.
-цитат-> Любовта обаче надигна глас в тишината