Този, който дава крила

Новия проект е вече тук, малко инфо за стихотворенията, включени в него.

част 1:

1. Пролог - Въвеждащото стихче, което освен, че е свързано с второто стихотворение, е преглед на темите, които ще бъдат засегнати по-нататък. Написах го след като бях избрал и завършил много от стихотворенията в проекта и дори нямах представа, какво ще искам от Пролог-а... важното е, че се получи точно, каквото очаквах. Адресирано е пряко към читателя.

2. Една птица пада мъртва - Когато започвах проекта, имах милион идеи, за това, какво точно искам да покажа с творбите си. В този се опитвам да навляза дълбоко в идеята за летенето и за свободата. Имах идеи, които исках да споделя, но реших, че ще е по-правилно да не налагам рамки, в които да творя, а да оставя символите да бъдат интерпретирани по различен начин. Смъртта тук е просто момент, а не конкретна идея.

3. Всъщност може би аз... - Мислех най-дълго над тази творба. Дори не знаех към кого да се обърна в нея. Може би тук исках да говоря със самия себе си, за нещата, които мисля, относно писането. Малко или много цялата идея не е само за писането на поезия, но и за много по-важни неща, като отношенията между хората. Любимия ми цитат е "Вярата може да е нечий храм, да седнеш и да се помолиш, но пак да останеш сам"

4. Ако не те видя никога повече - Мразя сбогуванията, още повече, че често се оказват излишни - виждаш хората много по-скоро, отколкото очакваш. Какво друго да кажа - просто е хубаво да признаеш нещо и да чакаш съдбата да те опровергае.

5. Падналите листа - Написах около 3-4 реда от него и го оставих на произвола на съдбата. После се върнах към него с идването на есента, а включването на Светослава Иванова много ми помогна, за да го завърша. Може би идеята е малко размита, но си струва да се види.

6. Олово (Данте и Калиопа) - Тук може би въвеждам идеята за светлината, която ще обсъждам по-нататък в проекта. Първоначалното име беше променено за да имам възможност да разширя темата на стихчето. Пък и звучеше претенциозно.
7. Един пратеник на светлината - Спомних си мислите си от стихчето ми "Взимам, взимам" и идеята за светлината като мотив в творчеството ми. И всъщност е по-добре, че този пратеник съществува само в метафората и можем да се спасим чрез самите себе си.

8. С мръсната вода изхвърлихме и бебето - Винаги съм си мислел, че една типична връзка с гаден край, трябва да бъде разгледана и от двете гледни точки. Избрах си такава история, научих двете гледни точки и просто я написах. Признавам, че мъжката гледна точка ми е по-симпатична и позната, но разбирам и другите доводи по темата.

9. Къде в нас се ражда красотата? - "Ти бе празна опаковка от жена" - винаги съм се чудел относно правилата на привличането, дали не е просто добра рекламна стратегия и търсене и предлагане. Но хората не са стока (образно казано), която да се предлага и която да се изхабява. Къде е красотата в това?

10. Сърцето ми е като маршируваща армия - Едно от най-гръмките ми стихове, написах го на 1 дъх, без да се замислям, за какво пиша. Просто следвах идеите в главата си и чаках да видя къде ще ме отведат. Дори развих цяла теория за сърцето и армията. Може идеите тук имат нужда от дооформяне, но затова си има и редактирана версия на стихчето, а също и идеи за нови стихове, дай боже някой друг път...

11. Оригами, изпълнено с цветове - Написах го наскоро, осъзнавайки, че нещо липсва в новите ми стихове. Това, което развих в предното стихче беше куп идеи без ясна позиция. И ми хареса! Затова реших да пусна просто купчина символи и да скрия идеията си зад тях, зад оригамите и неговия създател.

12. Завинаги (прелюдия) - края на първата част, както и въвеждането на паузата в творчеството ми. Не е особено стихче, но си струва да се кажат тези неща кратко и ясно. Но промяната и прераждането се усещат в него.

част 2:

1. А то току що започна (интро) - Едно от последните ми стихчета, не беше планирано да бъде включено тук. Затова и се различава по стилистика от останалите, просто е семпло и носталгично, дори няма общо с другите теми. Включих го, защото идеята беше добра, прекалено добра.

2. Подмамил го е да се почувства бог - Дам, това е цитат от някъде... просто ще кажа, че е изречение, което ми направи впечетление. Замислих се, кое може да ме накара да се почувствам бог и така се роди историята, разказвана от Слънцето. Всеки заслужава да е бог понякога.

3. И отново е мрак - Първоначално се казваше "Една малка хитрост", но реших, че е по-добре да обсмиля идеята за светлината и мрака още веднъж. Какво ме е накарало да го направя, не знам, но чувствах, че недоизказвам някои неща в творбите си. Това беше опит да съм напълно откровен.

4. Едно безпредметно състезание - най-първото написано стихче от мен за този проект. Мислех, че то разкрива най-общо идеите, които имах в началото. Това за армията и битките, например. Понякога съдбата ти показва, че е време да спреш да се бориш срещу нещо, а да му подадеш ръка и да застанеш в един окоп с него.

5. Повече от достатъчно - Продължавам идеята от предното стихче, само че на друго ниво - духовната борба между двама души. И победата не е в по-силния, а в по-търпеливия. Хората трябва да са готови да приемат поражението, когато се борят срещу нещо. Само това им гарантира успеха понякога.

6. Любовта преди - Написах го една нощ във влака. Идеята ми беше да бъде дълго и да обяснява различни мисли за любовта като цяло. После реших, че е по-добре да го оставя така, както е и да се средоточа върху конкретен минал момент. Не знам, дали си е струвало да съществува любовта преди време.

7. Отне ми толкова време да ти кажа - Обичам, когато пиша нещо лирично, с много разбираеми послания и да показвам на читателя чувствата си, но истинската идея да остава зад думите. Просто и ясно казано - обичам да карам читателя да си мисли, че е видял всичко вече. Може би просто има неща, които отнемат много време да бъдат казани, а трябва просто да се споделят веднага.

8. Този измамен свят на светлината - Тук мотива за светлината, този за слепотата и този за изминалата обич са съчатани в едно. Просто исках да покажа, че понякога е хубаво да има малко мрак, за да оценим и светлата част от живота.

9. Високо в небето - мисълта за падащата мъртва птица като метафора, ме накара да се замисля за какво изобщо е политала. Не става дума за свободата вече, а за смъртта. Финала отново е нетипичен за цялата стилистика на творбата, но обичам нелогичните неща в творбите си, те ги правят интересни.

10. Благодаря на всички - липсваше ми стария ми стил от предишния проект - малко злобен и нахвърлящ се върху всичко. Исках пак да завърша мой проект с желанието да излея отрицателната си енергия някъде. Този път е в тази творба.

11. Вместо край 2 - в предния си проект бях включил и подобно стихче. Използвайки същия стил и почти същите ритъм и стъпки, направих ново такова, този път не за пролетта, а за лятото. Разликата е в тона и в темите, които открих в този проект - те са посочени и тук.

12. Епилог - последната ми официална творба, написана след като обобщих творбите в проекта си. Исках да покрия всичките си теми тук и да ги включа в нещо кратко, колкото за завършек на Пролог-а, и за цялата сбирка общо. Тук е и заглавието на самия проект, както и на няколко стихчета от него.